Интервю
Хикмет Четин: нашият човек в Кабул
(© OHR)
Хикмет Четин е Старши граждански представител на НАТО в Афганистан и съответно политическата фигура на Алианса в страната. Получава този пост през ноември 2003 г. и от януари 2004 г. е в Кабул. Икономист по образование, той пристига в Афганистан след дължа и забележителна политическа кариера в Турция. През прекарания над четвърт век в парламента той е заемал различни постове, включително като външен министър, вицепремиер и говорител на парламента.

„НАТО Преглед”: Каква е ролята Ви като Старши граждански представител в Афганистан и как взаимодействате с командващия АЙСАФ?

Хикмет Четин: Представлявам Алианса в Афганистан и задачата ми е да следя за изпълнението на политическата и военната програма на НАТО. Мандатът ми включва и поддържането на тесни връзки с останалите международни организации, и по-специално Мисията на ООН за помощ в Афганистан, и да осъществявам контакти с афганистанското правителство, с другите политически актьори и при необходимост, със съседните държави. Досега съм работил с шестима главнокомандващи на АЙСАФ и за мен бе удоволствие да сътруднича с всеки от тях. Нашите позиции се допълват и се срещаме редовно, за да се осведомяваме и консултираме взаимно. Тъй като работим в една и съща сграда, физическата близост улеснява комуникацията и координацията.

НП: Важно ли е НАТО да играе политическа роля в кризисни региони, където са разположени негови войски?

ХЧ: Смятам, че е изключително важно. В операциите по регулиране на кризи успех не може да се постигне само с военни средства. Единственият начин ефективно да се реши един конфликт и да се намерят трайни решения е да се възприеме един всеобхватен многостранен подход, включващ по възможност всякакви средства и в частност политическо измерение. Точно това правим в Афганистан, където една от целите ни е да помогнем на правителството да разшири властта си над цялата страна. Между другото, в момента се стремим да възстановим институциите, които близо три десетилетия не са функционирали.

Редица други политически дейности също допринасят за намирането на трайни решения. Развитието на отношенията със съседните държави например изисква политически ангажимент и има основно значение за успеха на мисията на НАТО и за бъдещето на Афганистан. Освен това, колкото по-дълго трае военната операция, толкова по-важен става политическият процес. И тъй като афганистанците постепенно поемат в свои ръце този процес, политическата роля на Алианса ще се разширява.

НП: Как гледат афганистанците на чуждото военно присъствие в своята страна и чувствате ли се добре дошъл?

В историята си афганистанците са се опълчвали и борили срещу различни чужди войски, които са се опитвали да окупират страната. Ние нямаме намерение да се опитваме да управляваме Афганистан. Имаме мандат от Съвета за сигурност на ООН. НАТО и АЙСАФ положиха огромни усилия да спечелят сърцата и умовете на обикновените афганистанци и до голяма степен успяха.

При всичките ми контакти с афганистанци, независимо дали става въпрос за обикновени хора, политически лидери или представители на правителството, се стремя да обясня защо сме тук, какво вършим и с какво можем да помогнем. Подканвам афганистанците да помогнат на военните, за да могат и те на свой ред да им помогнат.Оценявам високо подкрепата на хората в Афганистан. Те свършиха всичко, което международната общност поиска от тях.

НП: Кои са най-големите предизвикателства за сигурността в Афганистан днес?

ХЧ: В Афганистан през последните няколко години бе осъществен значителен напредък в областта на сигурността. Но въпреки това остават сериозни проблеми. В момента непокорните зони се разширяват, особено в южната и източната част на страната. На всичко отгоре бунтовниците сменят тактиката. Талибаните и другите враждебни военни групировки избират за прицел невоенни обекти, за да предизвикат максимален медиен ефект на минимална цена. Освен нападенията срещу афганистанската национална армия и полиция те атакуват граждани и цивилни обекти, например учители и училища. Бунтовниците се обвързват все по-тясно с трафикантите на наркотици и престъпните групировки. Талибаните например принуждават фермерите да отглеждат мак за производство на опиум и да им дават част от реколтата в замяна срещу закрилата.

Друго голямо предизвикателство е да се гарантира сигурността по границите. Афганистан има изключително дълги граници, 2500 километра е само тази с Пакистан и 1000 км с Иран. Единствената възможност да се гарантира сигурността по границите е операциите срещу бунтовниците да се координират от двете страни на границата, например между Афганистан и Пакистан. Тъй като всички държави от региона са изправени пред същите заплахи, за всички тях и за НАТО/АЙСАФ е важно заедно да намерят общи решения.

Как оценяването перспективите на държавното изграждане в Афганистан след приключването на процеса от Бон?

ХЧ: Четирите години и половина, изминали от момента, в който враждуващите страни в Афганистан се договориха през декември 2001 г. в Бон за започване на едноименния процес, са твърде кратко време за една държава. И все пак има големи постижения, особено в държавното изграждане. През 2001 г. Афганистан нямаше президент, нито правителство, парламент и конституция. Днес афганистанците имат президент, избран за първи път с пряко гласуване. Имат си и конституция, парламент, избран на свободни избори, и действащо правителство.

Когато процесът от Бон приключи, в Лондон бе свикана конференция, посветена на програмата за Афганистан през следващите пет години. Документът, приет на нея, наречен „Споразумение за Афганистан”, бе подписан от афганистанското правителство и международната общност. Близо шейсетте присъстващи държави и международни организации потвърдиха ангажимента си към Афганистан и обещаха да вложат още 10, 5 милиарда във възстановяването на страната. Това е голяма и щедра сума. Но предвид размера на нуждите на Афганистан не е достатъчна. Ще трябва да се опитаме да я използваме възможно най-ефективно, защото не е възможно да се изгради мир, стабилност и сигурност без икономическо и социално развитие. Афганистан е една от най-бедните страни в света и още дълги години ще се нуждае от международна финансова помощ.

По какъв начин АЙСАФ и НАТО могат най-удачно да допринесат за стабилизацията в Афганистан?

ХЧ: Задачата на АЙСАФ и НАТО е да донесат сигурност и стабилност на Афганистан. Този политика предвижда постепенното разширяване на властта на афганистанското правителство над цялата страна. Трябва да помогнем обикновените афганистанци да бъдат убедени, че е в техен дългосрочен интерес да подкрепят правителството срещу бунтовниците. За тази цел ние трябва да гарантираме елементарна сигурност за населението, защо едва когато се почувстват сигурни, обикновените афганистанци ще имат доверие в правителството и ще му служат.

Мисията на НАТО в Афганистан е изключително предизвикателство. Трябва да използваме и военните си ресурси, и финансовата помощ, за да спечелим сърцата и умовете на хората. Защото иначе няма да успеем в стабилизацията на страната. Да спечелим симпатиите и подкрепата на афганистанците е жизненоважно за мисията на АЙСАФ и това в никакъв случай не е преувеличено. Гордея се, че държавите-членки осигуряват необходимата подготовка на своите части, за да могат ефективно да взаимодействат с афганистанския народ. Но за да има реален ефект, военната операция трябва да се координира с усилията на международната общност по възстановяването на страната.

За в бъдеще развитието на афганистанските сили за сигурност ще има ключово значение за стабилността на страната. Трябва да осъзнаем обаче, че не може от днес за утре да имаме добре подготвени и ефикасни бойци. Досега в количествено отношение усилията по набиране на доброволци за Афганистанската национална армия и полиция дават задоволителен резултат. Но проблемът не е в броя, а в качеството.За да се постигне то, са нужни още подготовка и още техника. Дългосрочната ни цел е да създадем сили за сигурност, способни да се справят сами и да поемат своята отговорност за сигурността на страната

До каква степен НАТО ще участва в усилията на Афганистан в борбата срещу наркотиците?

ХЧ: Борбата с наркотиците е най-сериозният проблем пред Афганистан. Ако не намерим решение за него, не можем да се надяваме да разширим сигурността в страната. Същевременно обаче проблемът е изключително сложен и измеренията му извън сигурността опират до ядрото на афганистанската икономика. Голяма част от бедните афганистанци преживяват единствено благодарение на маковите култури и затова трябва да подходим много внимателно.

В международните усилия в борбата с наркотиците водещата държава е Великобритания. АЙСАФ/НАТО и отделните държави-членки няма да осъществяват операции по изкореняване на макови култури, защото това е отговорност на афганистанските власти. Ние можем единствено да оказваме съдействие. Подкрепата за усилията на афганистанското правителство в борбата с наркотиците е част от мандата на АЙСАФ. Ние помагаме да се разработят процедури за командване, контрол и ефективна координация, съдействаме в информационната кампания срещу наркотиците и подготвяме афганистанските сили за сигурност по мерките за борба с наркотиците. Оказваме логистична поддръжка и на редица международни органи за борба с наркотиците. Предоставяме на афганистанското правителство информация от разузнаването и наблюденията. Надяваме се след време афганистанските сили за сигурност да поемат всички тези дейности без външна помощ.

Поради обхвата на икономическото измерение на проблема с наркотиците в Афганистан, важно е също да се намерят алтернативни източници на препитание за афганистанските фермери. За целта натовските държави трябва да са готови да отпуснат финансова помощ на страната и да инвестират в съответните програми.

Някои неправителствени организации критикуват концепцията за провинциалните възстановителни екипи (ПВЕ), че размива границата между цивилни и военни. Доколко военните трябва да участват в реконструкцията?

ХЧ: Идеята да се създадат ПВЕ бе именно да се включат и военни, и цивилни, за да се постигне максимален ефект от усилията на международната общност и да се отговори на потребностите на провинциите, в които те действат. В Афганистан успех може да се постигне, само ако цивилните и военните реално взаимодействат. Разбира се, условията във всяка една от афганистанските провинции са различни и съотношението между военни и цивилни във всеки ПВЕ зависи от местните нужди.

В някои провинции ситуацията е такава, че основните усилия трябва да се съсредоточат върху гарантирането на сигурността и там военните преобладават. В провинцията Хелманд например в южната част на страната сигурността е относително крехка и се налага военната част на екипа да превишава по брой цивилните.

Въпреки различните условия крайната цел е една и съща за всички провинции – гарантиране на стабилност и трайни условия Кабул да наложи властта си и да поеме възстановяването там. Ние сме в тази страна, за да помогнем на афганистанския народ и обикновените хора имат огромни очаквания към усилията по възстановяването – задачата на цивилната част от ПВЕ. Цивилните служители от ПВЕ работят с всички етажи на властта, включително и съветите на провинциите, за да определят проектите, които ще ускорят реконструкцията в Афганистан.

Как напредва разширяването на обхвата на АЙСАФ в южен Афганистан? Кои са основните проблеми пред него?

ХЧ: Разширяването на обхвата към южен Афганистан е може би най-трудната операция на терена за НАТО. Подготовката е в ход и операцията трябва да се извърши това лято. Съюзническите страни вече разполагат частите си в южната част на страната. Държавите, които поемат операцията, подготвят прехвърлянето на командването и взаимодействат с напускащите, за да гарантират плавен преход.

Тъй като структурата и способностите на контингентите не са еднакви, някои елементи трябва да се адаптират. НАТО въвежда в южните провинции по-многобройни части от досегашните. Така че присъствието на Алианса там ще стане по-видимо. АЙСАФ/НАТО ще поемат командването и контрола в южен Афганистан в края на юли, подготовката е в ход и на терена има много добро взаимодействие с операция „Трайна свобода”.

Бунтовниците се опитват да подложат на изпитание НАТО и да накарат участващите държави да не изпращат контингенти. Те се надяват да постигнат това с грижливо прицелени атаки, защото нашите страни са демокрации. Но в държавите-членки тези проблеми се обсъждат в парламентите и общественото мнение проявява голям интерес. НАТО пое ангажимента да помогне на Афганистан и ясно заяви, че мисията на АЙСАФ е приоритет номер едно в дневния му ред.

За никого не е тайна, че НАТО ще изпада в трудно положение в южната част на страната и при нужда ще се налага да използва сила. Но нищо не може да спре Алианса. Той е твърдо решен да успее и участващите държави-членки не налагат на контингентите, които изпращат на юг, никакви ограничения или забрани за действие. НАТО е готов да направи всичко необходимо в южните провинции.

Въпреки разширяването в южен Афганистан и засиленото взаимодействие между АЙСАФ и операция „Трайна свобода”, двете операции се остават различни. Как ще се развиват отношенията в бъдеще?

ХЧ: Взаимодействието ни вече е отлично и дори ще се засили с разширяването на АЙСАФ на юг. Щом то се осъществи, и двете операции ще преминат под единното ръководство на главнокомандващ от НАТО. Ще има две операции с две различни мисии, действащи в една и съща зона. Може да звучи странно, но не е необичайно във военното дело. Макар че двете операции ще запазят различния си мандат, някои от функциите им постепенно ще се слеят, което ще подобри синхрона и ще засили ефективността.

В момента НАТО и Афганистан разработват специални програми за сътрудничество. Какъв е смисълът им и какво включват?

ХЧ: През септември 2005 г. президентът на Афганистан Хамид Карзай изпрати писмо до Генералния секретар на Алианса, в което настояваше за „добро стратегическо партньорство с НАТО”. Това стана, защото НАТО е важен за Афганистан и Афганистан е важен за НАТО. Тъй като Алиансът вече има редица партньорски програми – Партньорство за мир, Съвета НАТО-Русия, Комисията НАТО-Украйна, Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество, редица от създадените вече инструменти ще бъдат полезни за партньорството с Афганистан.

Съдържанието на програмата все още се обсъжда. Но Афганистан определено се стреми към трайни връзки с НАТО, за да развие оперативната съвместимост между афганистанската армия и съюзническите сили и да улесни участието на своите военни в учебните центрове на Алианса. Афганистан иска да получи увереност, че няма да бъде изоставен от международната общност. Макар че естеството на партньорството трябва да бъде одобрено от всичките 26 държави в НАТО, аз съм уверен, че ще стигнем до споразумение в интерес на Афганистан и на Алианса.
...Начало...