Анализ
Борбата с търговията с хора
Жертви на търговията с хора: трябва да се направи още много, за да се ограничи една от най-големите злини на съвремието, която унищожава хиляди човешки съдби (© ЮНМИК)
Капитан Кийт Елред представя политиката на НАТО за борба с търговията на хора.
Един от най-малко известните резултати от срещата на върха на НАТО в Истанбул през 2004 г. е приетата политика срещу търговията с хора. Документът описва търговията с хора като престъпление, което трябва да бъде заклеймено от всички, като „съвременна търговия с роби, която подхранва корупцията и организираната престъпност” и крие риск от дестабилизация на неустойчивите правителства. Политиката бе одобрена от всички държавни и правителствени ръководители и се прилага във всички страни, участващи с контингенти в операциите на НАТО. Две години по-късно вече се вижда известен напредък и благодарение на инициативата бяха направени усилия да се реши проблемът

Може да изглежда странно, че НАТО третира като въпрос, касаещ сигурността, проблем, който е от социалната сфера и засяга полицията. Но инициативата се дължи на все по-ясното осъзнаване на факта, че търговията с хора може да постави под заплаха операциите на Алианса, които сами по себе си могат да предизвикат или да увеличат търсенето в търговията с жени. По сведения на различни международни организации всяка години стотици хиляди стават жертва на тази търговия. Тя е изключително доходоносна за престъпните организации, целящи да дестабилизират законно избраните правителства и да подкопаят мисиите на НАТО. Именно затова тя се разглежда като проблем на сигурността, заслужаващ НАТО да му отдели внимание.

Макар че приетата политика обхваща всички аспекти на търговията с хора, тя специално набляга върху риска разполагането на войски да увеличи търсенето на жени за търговия със секс. Когато посещават проститутки, военните често плащат на престъпни организации и създават „търсене” на жени за търговия с плът. В повечето случаи момичетата, до които прибягват войниците от частите на НАТО, са сексуални робини, които пълнят касите на организираната престъпност в страните, в които Алиансът осъществява операции.Това не е достойно нито за НАТО, нито за държавите-членки.

Решението на НАТО да постави на дневен ред проблема с търговията с хора съвпадна и с някои други инциденти, които извадиха на бял свят ролята на разположените войски за засилване на секс търговията. Твърденията, че миротворци от ООН са вършили сексуални престъпления в Конго през 2003 г. всяха смут в световната организация. Генералният секретар Кофи Анан с негодувание научи, че сини каски са изнасилвали и измъчвали конгоански жени.

Наличието на подобни обвинения през изминалото десетилетие придаваше тежест на тези твърдения. В едно изследване на Женския фонд на ООН от 2002 г., представено от Елизабет Рен и Елън Джонсън Сърлийф под надслов „Жените, войната и мира: оценка на влиянието на въоръжените конфликти върху жените и ролята на жените в изграждането на мира”, са изложени доказателства за участие на миротворците от ООН в сексуални престъпления, включително и търговия с хора, в Ангола, Босна и Херцеговина, Камбоджа, Демократична република Конго, Източен Тимор, Косово, Либерия, Мозамбик, Сиера Леоне и Сомалия.

С разгръщането си в бивша Югославия през 90-те години миротворците увеличиха търсенето на сексуални услуги, което светкавично увеличи броя на жените, въвлечени в тази търговия. В близост до базите за една нощ като гъби изникнаха публични домове с имена и атмосфера, пригодени към съответната националност на войниците. Със закриването на базите се закриваха и публичните домове. Повечето от момичетата в тях бяха специално наети да обслужват миротворците в бивша Югославия. Връзката между разположените войски и търговията с жени е очевидна.

Съединените щати също бяха засегнати от смущаващ инцидент, който демонстрира твърде тясна връзка между войските и търговията с жени. През май 2002 г. телевизия Фокс Нюз съобщи, че патрули от американските части в Южна Корея „услужливо” са охранявали публичните домове. След излъчването на предаването 14 членове на Конгреса изпратиха писмо до главния инспектор на министерството на отбраната с настоятелното искане да се разследва случаят, тъй като ако се докажат фактите, става въпрос за официално участие или най-малкото подкрепа на търговията с хора. Макар че анкетата на главния инспектор стигна до заключението, че няма открита подкрепа от страна на военните за търговията с хора в Южна Корея, тя установи „твърде близки” връзки между американските части в страната и търговията със секс. Американските формирования бяха доста притеснени от тези факти и бързо приеха мерки, за да предотвратят подобно поведение на войниците си в бъдеще.

Политиката на НАТО

До известна степен и поради тези инциденти, посланиците на Норвегия и САЩ в НАТО предложиха през март 2004 г. да се обсъди широкообхватна политика на Съюза по отношение на търговията с хора. Приета окончателно на срещата в Истанбул, тази политическа линия цели да предотврати въвличането на войски на НАТО в действия, подкрепящи търговията с хора.

Документът приканва държавите-членки да предприемат различни стъпки за ограничаване на търговията с хора. Те включват преглед на националното законодателство, приемане и ратификация на Конвенцията на ООН срещу организираната престъпност и приложения към нея Протокол за предотвратяване, прекратяване и наказване на търговията с хора, особено жени и деца, подготовка на целия личен състав, участващ в ръководени от НАТО операции, договорни клаузи, забраняващи на подписващите страни да участват и да улесняват търговия с хора и ангажимент в текущите прегледи, извършвани от компетентните органи, да се включи и оценка на резултатите от тези усилия.

Всички държави-членки на НАТО бяха подписали и много от тях и ратифицирали Конвенцията на ООН срещу организираната престъпност и Протокола към нея много преди срещата в Истанбул. След срещата още две държави – Белгия и Съединените щати – ратифицираха конвенцията и Протокола за търговията с хора. Остава още пет държави да ратифицират двата документа: Чешката република, Гърция, Унгария, Исландия и Люксембург.

Търговията с хора крие риск от дестабилизация на правителствата и одързостява криминалните организации
Голяма част от постигнатите напоследък успехи в борбата с търговията с хора се дължи на въвеждането на нови закони, на увеличаването на капацитета на неправителствените организации, правоохранителните органи и на съдебната система, за да отговорят на нуждите на жертвите на тази търговия и прилагането на най-добрите практики за разследване и съдебно преследване на виновните лица.

Норвегия например още през 2003 г. прие Национален план за действие за борба с търговията с хора, а през юни 2005 г. го актуализира. Той предвижда система за идентифициране на жертвите и засилени мерки за издирване и наказване на виновните. Моралният кодекс на Норвежката армия забранява купуването на сексуални услуги и всякакви връзки, които могат да навредят на безпристрастието на военните. Всеки армеец, който наруши разпоредбите на този кодекс, подлежи на наказание.

Съединените щати приеха нов член във военния си кодекс, в сила от 15 ноември 2005 г., който забранява на служещите в американската армия да прибягват до услугите на проститутки. Тази разпоредба позволява на военните командири да налагат наказание на войниците, използващи сексуални услуги. Американските части в Корея приеха мащабна и строга програма, която цели да попречи на американските бойци да посещават домове, където има вероятност момичетата да са жертви на търговия със секс.

Изграждане на капацитета

Американската агенция за международно развитие (ЮСАД) и Румъния подготвиха съвместно регионален наръчник на „най-добрите практики” в борбата с търговията с хора, предназначен за служителите от правоохранителните органи . Той е плод на двегодишно интензивно сътрудничество между ЮСАД и Румъния, Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и румънските министерства на държавната администрация и вътрешните работи.

Предназначен предимно за граничната полиция, специалните полицейски части и прокуратурата, наръчникът бе официално одобрен от Службата на ООН за наркотиците и престъпността на срещата на старшите служители от правоохранителните органи във Виена през декември 2003 г. Регионалната стратегия за подготовка в борбата с търговията с хора бе приета от 13 държави от Югоизточна Европа – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Гърция, Унгария, Сърбия и Черна гора, Бивша югославска република Македония*, Молдова, Румъния, Словения, Турция и Украйна, както и от Мисията на ООН в Косово, и се смята за една от най-напредничавите учебни програми в света за подготовка на правоохранителните органи. Няколкостотин полицейски служители от региона вече преминаха специализирани курсове по борба с търговията с хора въз основа на този наръчник, а полицейските академии в няколко страни въведоха негови модули в своите учебни програми. Наръчникът включва преглед на регионалното законодателство и списък с контакти в Югоизточна Европа. Разделът за най-добрите практики, в които са описани и методите на незаконна търговия и който съдържа практически предложения за международно сътрудничество, описание на специалните техники на разследване и тактиките за прекратяване на търговията, може да бъде адаптиран навсякъде по света.

Международната организация по миграцията (МОМ), ЮСАД и турското правителство осъществиха проект за борба с търговията с хора по предложение на представителството на МОМ в Анкара. В проекта се използва комплексен подход за борба, чиято цел е да увеличи броя на дадените под съд трафиканти, да гарантира защитата на жертвите и да засили превантивния ефект чрез информиране и ангажиране на обществеността. В 600 000 долара, заделени за проекта, е включено и финансирането на „157 гореща линия за помощ”. Бележки в паспортите на потенциалните жертви на търговията с хора улесняват идентификацията им от съответните служби при преминаване на граничните пунктове за емиграция. Подобно но популярния номер 911 за спешна помощ в САЩ, 157 е специален номер за помощ, който помогна да се координира спасяването на 60 жертви на търговия и позволи на МОМ да върне 200 жени по домовете им. В момента се разработва национална справочна мрежа за жертвите на търговията с хора.

Школата на НАТО в Оберамергау, Германия, разработи три модула, които са включени в осем от курсовете. Общият модул, Модулът за военните командири и Модулът за правоохранителните органи посвещават студентите в проблемите на търговията с хора. И трите модула могат да се използват от други учебни заведения към НАТО и Партньорство за мир (ПзМ), а има и интернет версия за напреднали (http://pfp.ethz.ch/login.php?cookies=nocookies&lang). Турският учебен център към ПзМ в Анкара организира едноседмичен курс по борба с търговията с хора, който благодарение на гост преподаватели бе представен миналата година и в Албания, Азербайджан, Грузия, Казахстан, Румъния, Бивша югославска република Македония*, Таджикистан, Туркмения и Украйна.

Тези и редица подобни инициативи са в различни стадии на планиране и реализация в държавите от НАТО. В Истанбул Алиансът призна, че не може повече да игнорира двойната заплаха от търговията с хора. Първо, като бизнес, който всяка година носи милиони на организираната престъпност, тя крие риск от дестабилизация на местните правителства и одързостява криминалните организации, който действат срещу тях. Прибягвайки до такива заведения, воините от НАТО на практика финансират и поощряват една заплаха за сигурността, а това е в ущърб на мисията на Алианса. Освен това съюзническите държави признаха, че военните, които посещават публичните домове или по какъвто и да било начин улесняват търговията с хора, в качеството си на клиенти стават част от криминалния бизнес. Това трябва да се предотврати заради принципа и за да се запази почтеността в операциите на НАТО. Засега обаче само Норвегия и Съединените щати са взели мерки за забрана военните да посещават проститутки в зоните, където са разположени.

Някои страни партньори на НАТО се готвят да приложат тази политика по друг начин. В допълнение към казаното НАТО провежда щателен преглед на политиката си в тази област, за да може, ако Северноатлантическият съвет счете за необходимо, някои мерки да бъдат засилени. Макар че вече се очертават някои положителни тенденции, все още е твърде рано да се оцени резултатът от всички инициативи, които се развиват в момента. Но можем да се надяваме, че инициативите, които тепърва ще се прилагат, ще започнат да разклащат и разбиват криминалните организации, които печелят от търговията с хора. Необходимо е много повече правителства да вземат мерки и да забранят на воините си да посещават заведения, използващи пряко волята им жертви на търговия и по този начин да я поощряват. Едва след време ще може да се каже доколко новата политика допринася да се ограничи една от най-големите злини на днешния ден.
......Начало.....