Начална страница на НАТО
Начална страница на НАТО ПРЕГЛЕД
      Последен брой: Лято 2005 Предишни броеве   |  Език
Начална страница на НАТО
 Съдържание
 Предисловие
 Статиите
 в резюме
 Дебат
 История
 Анализ
 Специално в
 броя
 Литературен
 преглед
 Военни
 въпроси
 Автори
 Библиография
 Връэки
 Следващ брой
Начална страница на НАТО ПРЕГЛЕД За контакти: редакция/абонамент Версия за разпечатване

Изпрати тази статия на приятел
Статиите в резюме

Ролята на НАТО в държавното изграждане
Джеймс Добинс

След 1989 г. честотата, мащабът, обхватът и времетраенето на операциите за държавно строителство значително се увеличиха, което имаше благотворен ефект върху международния мир и стабилност. Но нуждите от държавно изграждане далеч надминават възможностите на страните, които могат да го осигурят, отчасти защото започват нови операции, преди старите да са приключили, и отчасти защото числеността на западните армии се съкращава, а развиващите се общества стават все по-многобройни и урбанизирани. Това има съществени последици за институциите. ООН трябва да остане основната западна организация за държавно строителство и западните правителства трябва да укрепят способностите й. Способностите на НАТО в опазването на мира също трябва да се засилят, защото ООН не може изцяло да покрие нуждите от колективно военно действие. Предвид ограничените му възможности за гражданско действие, Алиансът трябва да разработи по-надеждни механизми за взаимодействие с Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН, за да могат тези организации да предоставят цивилните средства в поддръжка на ръководените от НАТО операции. НАТО трябва да формира и повече войскови части, подготвени, обучени и въоръжени за мироопазващи операции.

Афганистан: предизвикателството на промяната
Диего Руиз Палмер

Взаимното влияние и положителният ефект на трансформацията на НАТО и участието на Съюза в Афганистан са по-големи, отколкото се признава. Слагайки край на дебата дали НАТО трябва да действа извън евроатлантическата зона, Международните сили за сигурност (АЙСАФ) се превърнаха във важен жалон в политическата трансформация на НАТО след края на Студената война. Те значително повлияха и на военната трансформация на Алианса. Предоставяйки възможност да се изпробват и усъвършенстват командните структури и структурата на въоръжените сили, редом с всичко останало те допълниха усилията за привеждане на Силите за бързо реагиране в пълна оперативна готовност до 2006 г. АЙСАФ допринесоха за военната трансформация на НАТО, изваждайки на бял свят оперативните недостатъци. Операцията подтикна Алианса да преразгледа процедурите за сформиране на силите, да съсредоточи механизмите за планиране на способностите и силите върху засилване на използваемостта и способностите за бързо разгръщане на войските и да започне преглед на избираемостта на операциите за съвместно финансиране от съюзниците.

Промяна в поведението
Джефри Шверцел

Културните и религиозните фактори имат значение в мироопазващите операции. Културните различия между войниците, участващи в международни формирования, могат да предизвикат търкания и загуба на доверие между миротворците, които ограничават възможностите на командирите и намаляват ефективността на мисията. По подобен начин липсата на опит с чуждата култура рискува да влоши отношенията с местното население. Това може да препятства всяка операция, защото миротворците зависят до голяма степен от добрите отношения с местното население, които им помагат безопасно да изпълняват задачите си.Въпреки това културните съображения имат ограничено място в подготовката за участие в операции на съюзниците и не са част от планирането, тренировката и оперативните процедури. За да се подобри положението, е необходима промяна в поведението. НАТО трябва да назначи експерти с езиков, културен и местен опит и културната подготовка трябва да се превърне в ключов елемент от доктрината на Алианса за мироопазващите операции.

Засилване на езиковата съвместимост
Марк Кроси

От края на Студената война чуждоезиковото обучение в армията, най-вече по английски, придобива все по-голямо значение за НАТО поради нарастващия брой мироопазващи операции и разширяването и партньорските дейности на Съюза. Слабите езикови умения могат да доведат до грешки в мироопазващите операции, които могат да доведат дори до жертви. Освен това слабото познаване на английския може да ограничи влиянието на някои държави, създавайки излишно напрежения и обида от усещането за „културна дискриминация”. От средата на 90-те години бе осъществен голям напредък в подобряване на езиковите умения на воините в страните партньори, кандидатките за членство и новите членове благодарение на редица инициативи. Но трябва да се направи още много, защото и новите, и редица стари държави-членки съобщават, че срещат затруднения в намирането, подготовката и наемането на войници с необходимата езикова подготовка за международни задачи. За да преодолее този проблем, Алиансът трябва да разработи насоки за изискванията и най-добрата практика. Ако не изпълни тази задача, Алиансът ще се сблъсква със сериозни проблеми в оперативната съвместимост в момент, когато се преосмисля, за да посрещне предизвикателствата на XXI век.

Подобряване на гражданско-военното сътрудничество: датският модел
Кристиан Фишер и Ян Топ Кристенсен

През март 2004 г. Дания лансира инициативата Координирано планиране и действие за подобряване на сътрудничеството между гражданския и военния сектор в операциите по поддържане на мира с участието на датски войски. В рамките на тази схема Дания създаде постоянна група от граждански служители под председателството на външното министерство за координация на военните и цивилните хуманитарни усилия. Цивилни ръководни структури ще се създадат и в близост до датските части в зоните на мисиите. Дания се стреми да разшири обхвата на съвместната подготовка на цивилни и военни участници и постоянно ще прави прегледи и оценка на сътрудничеството, за да увеличи приноса си в международните мироопазващи операции. Полагат се усилия датското участие да се планира в координирана международна рамка. Благодарение на разработването на полезни процедури НАТО и другите важни международни организации ще могат да разработят по-ситемен подход към гражданско-военното сътрудничество.

Петдесетгодишнината от присъединяването на Германия към НАТО
Хелга Хафтендорн

Присъединяването на Германия към НАТО преди 50 години е важна крачка в следвоенната реабилитация на страната, която позволява играе важна роля в западноевропейската отбрана през Студената война. Но пътят на Германия към членството в Съюза съвсем не е лек, отчасти поради вътрешната съпротива срещу въоръжаването, отчасти поради страховете на Франция от надигане на немската военна мощ. В началото замисълът е немското превъоръжаване да се извърши в рамките на Европейската отбранителна общност, а не на НАТО. По-късно Федералната република се присъединява към НАТО, благодарение на факта, че френското национално събрание изоставя проекта за договор ЕОО през август 1954 г. Равносметката показва, че членството в НАТО е обслужвало отлично интересите на Германия.. Алиансът предоставя жизненоважен отбранителен чадър и рамка, в която да еволюира като важна държава. То гарантира връзката със Съединените щати, които осигуряват успеха на стратегията на възпиране и оказват изключително важна помощ в процеса на обединение на Германия. Днес членството в Алианса вероятно ще запази централното си място в немската отбранителна политика.

Преосмисляне на политическата роля на НАТО (за пореден път)
Ронадл Асмус

НАТО участва в повече операции от когато и да било, но основните трансатлантически играчи не му отреждат вече централна роля. Причината за този парадокс е ясна. Докато след началните промени след края на Студената война НАТО успешно успя да преосмисли политическата си роля, след 11 септември той не успя да направи това, за да поеме предизвикателствата извън Европа. За да излезе от тази ситуация, Алиансът за втори път трябва да преосмисли политическата си роля. За целта той трябва да осъществи две взаимосвързани програми. На първо място, НАТО трябва да продължи да укрепва стабилността и демокрацията в Евразия и черноморския регион. Но второ място, той трябва да изнася стабилност към Близкия изток. Предварително условие за осъществяването на тези програми е създаването на ново виждане за стратегическата цел и на ново единство между Европа и Северна Америка с признание за ролята, която останалите институции могат да играят редом с НАТО и утвърждаване на новото равновесие между Съединените щати и все по-интегрирана Европа.

Напредъкът на Европейската политика за сигурност и отбрана е един от най-големите успехи на Европейския съюз през последните години. Но все още съществуват очевидни ограничения, които препятстват Европа в стремежа й ефективно да регулира кризи. В редица страни още съществува задължителна военна служба, недостига стратегически транспорт, морално остарялата военна техника изобилства. Основно препятствие пред трансформацията на силите е и размерът на военните бюджети. Поради това европейските държави ще трябва да се специализират в рамките на строга йерархия, ако искат да модернизират армиите си. Те трябва също да продължат сътрудничеството с НАТО, за да могат да се включват към оперативно съвместимите C4ISR способности на САЩ. Накрая, тъй като Европа има само един източник на сили, Бойните групи и Силите за бързо реагиране трябва да се хармонизират.

...Начало...