Начална страница на НАТО
Начална страница на НАТО ПРЕГЛЕД
      Последен брой: Лято 2005 Предишни броеве   |  Език
Начална страница на НАТО
 Съдържание
 Предисловие
 Статиите
 в резюме
 Дебат
 История
 Анализ
 Специално в
 броя
 Литературен
 преглед
 Военни
 въпроси
 Автори
 Библиография
 Връэки
 Следващ брой
Начална страница на НАТО ПРЕГЛЕД За контакти: редакция/абонамент Версия за разпечатване

Изпрати тази статия на приятел

Дебат
Трябва ли НАТО да поддържа мироопазващите операции на ООН?
               Петер Виго Якобсен    срещу     Дейвид Лайтбърн

Петер Виго Якобсен завежда отдела за изследвания в областта на конфликтите и сигурността в Датския институт за международни изследвания в Копенхаген.

Дейвид Лайтбърн е независим консултант по мироопазващите операции, участвал в планирането на участието на НАТО в мироопазващи операции от 1992 г. до 2000 г.

            да

не            

Драги Дейвид,

От началото на 90-те години НАТО извървя дълъг път в мироопазващите операции. Той осъществи редица успешни операции с мандат на ООН на Балканите и в момента участва в трудната разширяваща се мисия в Афганистан. Днес, след стратегическото решение на Алианса да действа глобално и да води военни операции извън Европа, е необходимо и естествено да се укрепи съществуващото сътрудничество между НАТО и ООН в тази област в духа на неотдавна направените предложения от генералните секретари на Съюза и на ООН.

В интерес на НАТО е да засили поддръжката си за мироопазващите операции, независимо дали пряко се ръководят от ООН или се осъществяват с неин мандат от други институции, например от Африканския съюз. Това е необходимо, за да се засили оперативната ефективност. Ръководените от НАТО мироопазващи операции не могат да успеят без подкрепата на ООН и различните регионални и неправителствени организации. НАТО не разполага с капацитет да решава многобройните невоенни задачи, които са част от съвременните мироопазващи операции. За да изпълни тези задачи на Балканите, Алиансът се нуждаеше от помощта на Европейския съюз, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на ООН и редица неправителствени организации. В Афганистан той също разчита на повечето от тях в това отношение. Това ще важи и за бъдещите операции.

Взаимодействието между НАТО и ООН в мироопазващите операции може да бъде институционализирано чрез подписването на споразумение за съвместно сътрудничество, редовни срещи на най-високо равнище, практическо работно сътрудничество между офицерите от двете страни, ангажирани в тази област, и създаването на сигурна комуникационна система между седалищата на двете организации. Логично е сътрудничеството между ЕС и ООН в регулирането на кризи да служи за модел в този случай.

Практическото сътрудничество трябва да се структурира така, че да носи максимални ползи и на двете организации. НАТО трябва да предложи предимствата си в областта на планирането, комуникациите, логистиката, разузнаването и стратегическия транспорт. Критическият недостиг в тези сфери в момента намалява ефективността на механизмите за бързо реагиране на ООН и поддръжката от НАТО може да внесе съществена промяна. Подобна поддръжка няма да изисква голям личен състав и ще позволи на Алианса да даде важен принос за операциите на ООН, без да се създава проблем с претоварване.

Алиансът трябва да декларира волята си да разгръща бойни части в извънредни ситуации в подкрепа на ООН, за да се предотврати геноцида или избухването на гражданска война

Подкрепата на НАТО за мироопазващите операции на ООН обаче не бива да се ограничава до услуги по поддръжката. Алиансът трябва да се ангажира да разгръща въоръжени сили в бойна готовност в кратък срок, като решенията ще се вземат за всеки случай поотделно. За да сведе до минимум рискът от претоварване с дейности и за да може да използва предимството си в операциите с висока степен на интензивност, НАТО трябва да предлага контингенти за операциите по налагане на мир на принципа “първи дошъл, първи изтеглен”. Алиансът трябва да декларира волята си да разгръща бойни части в извънредни ситуации в подкрепа на ООН, за да се предотврати геноцида или избухването на гражданска война. Тези части ще се разполагат за ограничен период от време, не повече от шест месеца, колкото да дадат възможност на ООН или на други организации да подготвят силите, които ще ги заместят. Бригадата във висока степен на бойна готовност на многонационалните сили (SHIRBRIG) за операциите на ООН е създадена на същия принцип, но за разлика от НАТО тя не може да предоставя бойни части за мироопазващи операции с висока степен на интензивност. Силите за бързо реагиране на НАТО (NRF) подхождат идеално за тази роля и така ще се наблегне на факта, че НАТО е единствената организация в света, способна да предостави в кратък срок бойно формирование с размер на бригада. Тъй като в близко бъдеще Европейският съюз няма да има подобни възможности, това ще позволи да се извърши разпределение на задачите и ще намали дублирането между двете организации.

Практическите и оперативните възможности за засилване на подкрепата на НАТО за мироопазващите операции на ООН са убедителни. Ако се добави и въпросът за легитимността на НАТО, тя става належаща. Участието на НАТО като миротворец в Афганистан и в бивша Югославия, както и отсъствието му от Ирак е доказателство за огромното значение на мандата на ООН за изграждане на консенсус в Алианса по отношение на мироопазващите операции. Той е също толкова, ако не и по-важен, за мобилизиране на международната подкрепа за глобалната роля на НАТО, особено в Африка и в широкия Близък изток. В тези части на света решението на НАТО да излезе извън евроатлантическата зона се възприема като израз на желанието за разширяване на зоната на влияние на Запада и САЩ, а не като акт за укрепване на международния мир и стабилност. Подкрепата за операции на ООН, които не са пряко свързани с “войната с тероризма”, ще има важно значение за убеждаването на правителствата на държавите извън Запада, че глобалната роля на НАТО е в името на доброто. Исканията на Алианса за подкрепа ще се разглеждат в по-благоприятна светлина от ООН и съответните регионални и неправителствени организации, ако те на свой ред могат да разчитат на помощта на НАТО в региони, които не са стратегически приоритет за Алианса.

Накрая, подкрепата на НАТО за мироопазващите операции на ООН ще намали нежелания натиск върху Алианса или отделни съюзници за интервенции в последната минута с висока степен на риск. Такива са интервенциите за евакуиране на миротворците от ООН (което реално стана в Босна и Херцеговина през 1995 г.), за предотвратяване на провала на операции на ООН (като тези в Руанда през 1994 г. или в Сиера Леоне през 2000 г.), за улесняване на започването на операции на ООН (като в Сомалия през 1992 г. или Либерия 2003 г.) или за предотвратяване на страданията на огромен брой хора (като в Дарфур сега).

Призивът за засилено сътрудничество между НАТО и ООН, отправен от генералните секретари на двете организации, е предложение, което Алиансът не може да си позволи да отхвърли.



Ваш
...Начало...
Петер Виго


Драги Петер Виго,

НАТО наистина извървя дълъг път в областта на мироопазващите операции от началото на 90-те години, до голяма степен благодарение на един добре премерен подход, основан на изпитването и натрупания опит, както и на участието и сътрудничеството на правителствата на отделните съюзнически държави. Вие повдигате няколко интересни въпроса за бъдещето на отношенията между НАТО и ООН, включително свързани със стратегията, мироопазващите операции, стратегическото сътрудничество, военните операции и интервенциите с висока степен на риск. Само че вашите предложения предизвикват в мен загриженост и от политическа, и от военна гледна точка.

За да припомня контекста, Алиансът се ангажира с мироопазващи операции през 1992 г. с морската мисия за наблюдение и постепенно премина към все повече и все по-мащабни мисии, включително операциите по налагане на мир (Босна и Херцеговина и Косово). Днес НАТО ръководи две мироподдържащи операции (Косово и Афганистан), като експериментира концепцията за провинциалните възстановителни екипи (в Афганистан), участва в израждането на мир (отбранителната реформа в Босна и Херцеговина) и допринася за предотвратяване на конфликтите (мисията за подготовка в Ирак). Той има опит в класическите задачи на мироопазването (Босна и Херцеговина и Косово), в предотвратяването на конфликти (Бивша югославска република Македония*), в превантивната дипломация (Босна и Херцеговина, Косово, Бивша югославска република Македония* и Афганистан) и в други усилия по изграждане на мира като разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (Босна и Херцеговина и Косово). Накратко казано, Алиансът е покрил класическия спектър от мироопазващи операции, но внимателно, последователно и винаги в съответствие със собствената си политика и процедури, в името на колективния интерес на съюзническите държави и в рамките на своите средства и способности.

В Стратегическата концепция от 1999 г. се подчертава, че сигурността на НАТО се основава на два стълба: регулирането на кризи, включително и операциите за реагиране на кризи, от една страна, и партньорството, сътрудничеството и диалога, от друга. И двата стълба обаче ясно се вписват в контекста на евроатлантическата сигурност. В това понятие не се съдържа “стратегическото решение да действа глобално и да води военни операции извън Европа”, така както няма и съответно решение на Съвета на равнище министри в тази насока. Всички генерални секретари на НАТО от Манфред Вьорнер до днес ясно са заявявали, че Алиансът не е световен жандарм. Решението да се започне сегашната операция на НАТО извън евроатлантическата зона в Афганистан отговаря на интересите на всички държави-членки към момента, когато бе взето. Афганистан се превърна в “зона на интереси” поради предишните си връзки с тероризма,, последиците от 11 септември и положителният ефект от подобно участие на НАТО върху международния мир и стабилност.

Евентуалното участие на НАТО в Дарфур или другаде в подкрепа на ООН или на регионални организации трябва да се основава ясно на политическите и колективните интереси на всичките 26 съюзнически държави

Подобрява се сътрудничеството на НАТО не само с ООН, но и с някои регионални и други международни организации като Европейския съюз и Международния комитет на Червения кръст. Политическото и военното сътрудничество между НАТО и ООН не е ново и датира от началото на 90-те години. Състояха се редица посещения на високо равнище и обмен между екипите в Ню Йорк, Женева и Брюксел и това продължава. Освен това днес легитимността на НАТО не е под въпрос. Аз например не съм в течение НАТО да е искал “помощ от ООН”. Ако споменавате легитимността във връзка с операциите, днешните мироопазващи операции се основават на концепцията за партньорство в редица области в контекста на специфичните оперативни цели и не са свързани с някаква нужда на НАТО от външна подкрепа за отделни мисии.

Вашето схващане за концепцията на НАТО поддръжка за мироопазващите операции не взема под внимание факта, че поддръжка е оперативна дума. Но, за разлика от твърдението ви в същия параграф, не е работа на НАТО “да решава многобройните невоенни задачи, които са част от съвременните мироопазващи операции”. Алиансът няма нито желание, нито възможност да поеме пълната отговорност за която и да било сложна миротворческа операция. В частност, НАТО не “се нуждаеше от помощта на Европейския съюз, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на ООН и редица неправителствени организации, за да изпълни тези (не натовски) задачи на Балканите”. В случая с Босна и Херцеговина например, съгласно Дейтънското споразумение тази работа се възлагаше на други.

По отношение на оперативните аспекти, които повдигате, НАТО разполага с ограничени ресурси и не може да се ангажира във всичките 18 текущи мисии на ООН., дори и на началния етап. Различните конференции за сформиране на силите, свързани с трите или четири текущи и скоро приключили операции първоначално не постигнаха целите си. Поради съкращенията в съюзническите армии след края на Студената война, възможностите за предоставяне на подготвени батальони и съответните подкрепящи части и бойни способности са ограничени. Предложението НАТО да започва всички мисии на ООН ще породи и сериозна политическа загриженост сред общността от 191 държави-членки на ООН и не на последно място защото главнокомандващият на силите ще бъде “западен” офицер, който ще се подчинява и ще отговаря пред Северноатлантическия съвет. От оперативна гледна точка Алиансът не може да приеме сили от държави извън НАТО, които не са напълно оперативно съвместими и не могат да действат по натовските процедури. Липсата на оперативна съвместимост между войсковите части поставя мисията в опасност. А за да се изградят такива способност са необходими години и значителни ресурси.

Отбелязвам и последното ви съображение за “нежелания натиск върху Алианса за интервенции в последната минута с висока степен на риск”. Ще коментирам все пак, че що се отнася до първия Ви пример – евакуирането на ЮНПРОФОР – нямаше натиск. Навременно и щателно бяха разработени подробни планове. Колкото до Дарфур, Африканският съюз ясно заяви, че не желае не африкански бойни части в Судан, но би приветствал улесняващи бойни способности.

Съгласен съм, че генералните секретари на двете организации трябва да продължат конструктивния диалог и да градят върху положителното развитие от последните 13-14 години. Бих предложил все пак Алиансът да продължи селективно да се ангажира с поддръжка на ООН. Евентуалното участие в Дарфур или другаде в подкрепа на ООН или на регионални организации трябва да се основава ясно на политическите и колективните интереси на всичките 26 съюзнически държави. То трябва да се вписва в политиката и процедурите на НАТО, да не противоречи на Стратегическата концепция и да отчита най-доброто използване на наличните ограничени ресурси.



Ваш
...Начало...
Дейвид


Драги Дейвид,

Радвам се, че различията помежду ни се отнасят по-скоро до степента, отколкото до същността. Въпреки това смятам, че за Алианса е императив да отиде по-далеч, отколкото сте готов да приемете. Макар че аз не предлагам НАТО да започва всичките мисии на ООН или да се намесва от името на ООН във всяка извънредна ситуация, само поддържането на конструктивен диалог не е достатъчно. Алиансът трябва да има конкретно и категорично участие в подкрепа на операциите на ООН по поддържане на мира извън Европа, за да запази значението си в променения свят след 11 септември, където подобни операции стават все по-важни за предотвратяването на разпада на страните със слаба държавност и на превръщането им в убежища за терористите.

Поддръжката на ООН е инициатива, по която всичките 26 страни-членки могат да постигнат съгласие

Не след дълго Европейският съюз ще поеме оперативната отговорност за всички мироопазващи операции на Балканите. В резултат на това е необходимо НАТО да моделира оперативна роля за себе си извън Европа. От това зависи жизнеността на Съюза, защото защитата на неговите членове от външна агресия в среда без никаква конвенционална заплаха не е достатъчна. Освен това, както отбеляза неотдавна германският канцлер Герхард Шрьодер, НАТО “вече не е основният форум, където трансатлантическите партньори обсъждат и координират стратегиите си”. За да запази своята релевантност, НАТО трябва да допринася за регулирането на международния мир и стабилност, носейки нещо, което Европейският съюз и ООН не притежават. Моето предложение съдържа точно това: ограничена поддръжка в началния етап на мисиите, за която не е необходимо командващия силите да е от НАТО, както и разгръщане на армейски части с размера на бригада в извънредни ситуации от рода на тази в Косово на принципа “пръв дошъл, пръв изтеглен”. NRF идеално подхождат за тази роля.

Вие с право отбелязвате, че най-вероятно за съюзниците ще е трудно да предоставят необходимите ресурси за осъществяване на моето предложение. Това ясно бе демонстрирано както с недостатъчното покриване на оперативните нужди на Международните сили за сигурност, така и с невъзможността да се постигне споразумение за разгръщане на Силите за бързо реагиране за поддръжка на изборите в Афганистан през октомври миналата година. Въпреки това тези проблеми не бива да се изтъкват като аргументи срещу поемането на допълнителни ангажименти. Напротив, те са ярко доказателство за необходимостта от трансформация на силите и изграждане на нов стратегически консенсус в Алианса. Поддръжката на ООН е инициатива, по която всичките 26 страни-членки могат да постигнат съгласие, затова и моето предложение може да послужи за една полезна първа стъпка към създаването на такъв консенсус.




Ваш
...Начало...
Петер Виго


Драги Петер Виго,

Различията в нашата позиция са не само в степента, но и в някои отношения в същността. Селективната поддръжка при специфични международни кризи – кризи от колективен интерес за 26-те съюзнически държави – предстои, както в случая с Дарфур. Параметрите на тази поддръжка обаче внимателно се разработват и решават в Брюксел в зависимост от политиката и процедурите на НАТО и позициите на Африканския съюз за бойните части. Освен това тя ще продължи да се решава за всеки случай поотделно, както преди това в Косово и в Афганистан.

НАТО и само НАТО може да определи точните условия на всяка военна мисия

НАТО извлече поука от грешките на ООН в началото на 90-те години и от самото начало настояваше за тясна връзка между мандата, мисията, способностите и ресурсите. Трудно е да си представим НАТО да се ангажира предварително в международна мисия, обсъдена и решена в Съвета за сигурност на ООН, без преди това да е имало консултации между двете организации и участие на Алианса в определянето на мандата на мисията. Трудно е да си представим и че останалите 165 държави ще приемат подобна политика. НАТО и само НАТО може да определи точните условия на всяка военна мисия. Не може да има двойни стандарти, някакви неясни концепции за “сигурна зона”, променливи критерии и ограничения за употребата на сила и най-вече, двусмислен мандат, който се променя според настроенията и политическите съображения на Съвета за сигурност. Същото важи за подробните задачи и правила за участие на въоръжените сили на Алианса, които са от компетенцията на Северноатлантическия съвет и не могат да бъдат наблюдавани и контролирани.от Ню Йорк. NRF в частност се подчиняват и отговарят единствено пред Северноатлантическия съвет.

Осем от 18-те мисии на ООН са в Африка. НАТО върши тежката работа в Косово и Афганистан. Повечето от останалите са наблюдателски мисии. Нито една от осемте ситуации в Африка не заплашва директно стратегическите интереси и сигурността на държавите-членки на НАТО, нито има преки последици, свързани с международния тероризъм. Африка по принцип е от компетенцията на широката международна общност – ООН и Африканския съюз. Някои съюзнически държави подпомагат развитието на способностите на Африканския съюз в мироопазващите операции. Чрез SHIRBGIG някои натовски държави подпомогнаха и Силите за бързо реагиране на ООН, което не мина без политическа загриженост и критики на най-високо равнище в Ню Йорк по отношение на прилагането на западните механизми от генералния секретар.

НАТО има нужда да поддържа известна стратегическа гъвкавост. Той трябва да остави военните задачи, изискващи голям личен състав на реформиращата се ООН и/или на по-ефективните и способни регионални организации.



Ваш
...Начало...
Дейвид


Драги Дейвид,

Страх ме е, че не мога да видя къде се различаваме по същество. Начинът, по който виждам моето предложение, отговаря на Вашите изисквания. То не изисква голям личен състав и позволява решенията за мисиите да се вземат в Брюксел в унисон с политиката и процедурите на НАТО и за всеки случай поотделно, по искане на ООН. Предложението ми не повтаря грешките от началото на 90-те години, защото аз съвсем не предлагам Съветът за сигурност да нарежда на Северноатлантическия съвет, нито да има възможност да променя мандата насред операцията. Това няма да предизвика критики в страните извън НАТО, тъй като Алиансът ще действа по искане на ООН. Критиката към SHIRBRIG бе породена най-вече от факта, че се водеше бригада на ООН, а не е такава.

Една хуманитарна криза бързо може да се превърне в стратегическа, ако медиите възприемат гледището, че Алиансът е трябвало да се намеси

В глобализирания свят аргументът, че Африка не е проблем на НАТО не издържа. Ако страна със слаба държавност като Афганистан може да служи за трамплин на опустошително нападение срещу държава от НАТО отвъд океана, същото може да се случи и от Африка. Да се предотврати разпадането на държавността и да се попречи на терористичните мрежи да оперират на африканския континент е от стратегически интерес за НАТО и използването на Силите за бързо реагиране, както предложих, ще служи на тази цел.

Разграничението, което правите между “стратегически” и хуманитарни” кризи също не издържа. Една “хуманитарна” криза бързо може да се превърне в “стратегическа”, ако медиите възприемат гледището, че Алиансът е трябвало да се намеси. Точно това се случи в Косово и може да стане и в Африка. Представете си случай на нов геноцид като този в Руанда, където само NRF имат възможност ефикасно да се намесят, за да спрат кръвопролитията. Отказът на НАТО да предприеме действия ще предизвика срив в международните отношения. Обратно, една успешна акция ще донесе признание, ще укрепи добрата воля и ще докаже, че НАТО си остава необходим и в XXI век.



Ваш
...Начало...
Петер Виго


Драги Петер Виго,

Нашите различия са свързани със степента на селективност и автоматичност на поддръжката на Алианса за операциите на ООН. Африка представлява интерес, но само селективно – за това свидетелстват Дарфур и Средиземноморският диалог на НАТО. Косово само отчасти бе хуманитарна криза – това бе и стратегически проблем за южния фланг на организацията и потенциален проблем за двете операции в Босна и Херцеговина и за държавите участнички в ПзМ на Балканите. А SHIRBGRIG бе критикувана в Ню Йорк, защото ООН нямаше избор при назначаването на главнокомандващия и защото войсковите части идваха от западните армии. Вместо автоматично да се търси НАТО за поддръжка, ООН трябва да се съсредоточи върху укрепването на широките си международни способности.

По стратегически, политически, исторически и материални причини Алиансът не може да играе ролята на световен жандарм

165-те държави-членки на ООН, които са извън НАТО, трябва да предоставят повече ресурси и способности за регулирането на кризи. Самата ООН трябва да усъвършенства работата си за организиране и мобилизиране на тези ресурси и използването им, както и за по-нататъшното развитие на регионалните организации. Подобренията в международните способности могат да включват развитието на допълнителни регионални формирования от типа на SHIRBRIG, укрепването на способностите на отделните държави-членки, разработването на стандартни оперативни процедури за ООН и регионалните организации, съвместими с доказалите ефективността си процедури на НАТО, и непрекъснат диалог на стратегическо равнище, както и редовен обмен на идеи и актуализация между щабовете по регулиране на кризи, както става понастоящем между НАТО, Европейския съюз и ОССЕ. НАТО може да предоставя селективна поддръжка във всички тези области.

Силната зависимост на ООН от НАТО може сериозно да урони впечатлението за обективност на световната организация в очите на държавите-членки. По стратегически, политически, исторически и материални причини Алиансът не може да играе ролята на световен жандарм. Но преди всичко той трябва да запази известна стратегическа гъвкавост. НАТО си остава необходим в XXI век благодарение на целия спектър мисии, с които допринася за международния мир и сигурност. Той включва поддръжката за операции по поддържане на мира в трудна стратегическа среда, стратегическото и оперативното партньорство с Европейския съюз, стратегическия и оперативния диалог с ООН и ОССЕ и Програмата Партньорство за мир. Отделни държави-членки също поддържат мироопазващите операции на ООН, ЕС, Африканския съюз и други организации и допринасят за развитие на техните способности.



Ваш
...Начало...
Дейвид


* Турция признава Република Македония с конституционното й име.