Интервю
Ник Уитни: Ще бъдем будната съвест на Европа по отношение на бойните способности
 


Ник Уитни е първият изпълнителен директор на Европейската агенция по отбраната, органът, създаден от Съвета на министрите на ЕС през юли 2004 г. със задачата да подобри европейските отбранителни способности. За този пост той напуска работата си в британското министерство на отбраната, където е заемал редица важни постове, последният от които е генерален директор по международната политика в областта на сигурността. По-рано в кариерата си Уитни прекарва една година отпуск в корпорацията РАНД в Калифорния. Работил е и като дипломат за Форин Офис в Близкия изток и Вашингтон.

Какво представлява Европейската агенция по отбраната и защо бе създадена?

Ник Уитни: Това е агенция към Съвета на Европейския съюз, създадена със задачата да “подпомага държавите-членки в усилията им да подобрят европейските отбранителни способности в областта на регулирането на кризи и в подкрепа на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) в сегашния й вариант и в бъдещото й развитие”. Така че трябва да отговорим на потребностите на днешния ден и същевременно да предвидим какви ще са изискванията след 20 или 30 години.

По-конкретно, на агенцията бяха дадени четири основни функции. Това са развитието на отбранителните способности, сътрудничеството в областта на въоръженията, промишлената и технологичната база на европейската отбрана и пазарът на отбранителна техника, както и взаимодействието в научноизследователската дейност и развитието на технологиите. Това е доста широк кръг от отговорности, макар че нямаме задължения в оперативно отношение и не се иска мнението ни по отбранителната политика и стратегия.

Всички държави-членки имат участие в агенцията с изключение на Дания, защото Дания избра да не участва в ЕПСО. Ключът за разпределяне на финансирането е основан на брутния вътрешен продукт. Въпреки това засега заделените суми не са особено големи. Бюджетът за тази година е 20 милиона евро. Тази сума, след изплащането на заплатите на персонала и разходите по настаняването ни в новите офиси, ще ни позволи за похарчим 3 милиона за проучване на възможностите за реализация на проектите.

Европейската агенция по отбраната е третата агенция към Съвета. Първите две са Сателитният център в Торехон и Институтът за изследвания в областта на сигурността в Париж, прехвърлени към Европейския съвет от Западноевропейския съюз.

По какво агенцията се различава от останалите групи по въоръженията като OCCAR и WEAG?

В някои отношения структурата ни е уникална. Агенцията е малка, но има много отговорности и трябва до голяма степен да принадлежи на държавите-членки. Управлява се от ръководен комитет с председател Хавиер Солана (ръководител на агенцията и мой началник) и членове министрите на отбраната на страните-членки. Той ще заседава в различен формат. Предвиждат се заседания с участието на националните директори по отбраната, други, на които ще присъстват директорите по научноизследователската дейност и развитието на технологиите. На някои заседания ще се канят и отговарящите за развитието на военните способности. Когато започне да функционира нормално, този комитет ще заседава средно на всеки шест седмици.

Персоналът ни е съставен почти изцяло от представители на държавите-членки, за които ще работим, за да бъде агенцията център на съвместните им дейности. Ще организираме поредица разговори, семинари, работни групи и други прояви, на които представителите на страните-членки ще се срещат и ще могат да сътрудничат в широк кръг дейности. Силата ни е в широкия обхват на дейността ни, който ни позволява да стимулираме синхронизираните инициативи.

Западноевропейската група по въоръженията WEAG прекратява дейността си през юни и след това ние ще поемем функциите й. Надявам се, че благодарение на способността ни да прилагаме по-холистичен подход, ние ще успеем да засилим взаимодействието по различните планове и програми. Съвместната организация за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR) е междуправителствена агенция, но не принадлежи на Европа. Тя зависи от шестте държави, които участват в нея, и се занимава единствено със снабдяването и оборудването, необходими за изпълнението на програмите. Неотдавна например те поеха управлението на програмата за въздушен транспорт А400М. В този случай задачата им е да контролират изпълнителят по договора да достави самолетите в определения срок и на определената цена. Нашата дейност започва и остава на по-ранен етап. Ние ще се стремим да постигнем консенсус по приоритетите в развитието на военните способности, после ще формулираме предложения, ще представяме идеите си и отново ще трябва да търсим единодушие по изпълнението им. Може би в бъдеще и на нас ще бъдат възлагани управленски задачи. Но засега смятам, че ролята ни е да допълваме OCCAR. Надявам се, че ще можем да създаваме програми, които после да бъдат управлявани от OCCAR. Макар че никой не е длъжен да се обръща непременно към тази агенция за управление, тя изпълнява много добре тази роля и вероятно ще има интерес да продължи дейността си.


Колко души работят в агенцията и каква е структурата й?

В момента сме 30 души, но когато приключат първоначалните назначения това лято, ще бъдем общо 77. Разделени сме в четири главни дирекции, всяка отговаряща за един от четирите основни аспекта в развитието на способностите: научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите, въоръжения, индустрия и пазар. Разбира се, това не означава, че колегите, които работят в дирекцията по научноизследователска и развойна дейност, ще се посвещават изцяло само на тази област. През по-голямата част от времето те ще участват в интегрирани екипи по изпълнение на проекти. Когато започнем да работим по конкретни проблеми, ще посочваме ръководител, който ще набере интегриран екип от персонала на четирите дирекции. За всеки проект, по който работим – за тази година имаме четири големи – ще намираме най-правилния холистичен подход, който ще изисква да се ползва опитът от четирите дисциплини.

Какви са най-спешните ви приоритети?

Най-непосредствената ни задача, от чието изпълнение зависи и всичко останало, е да започнем да функционираме, да попълним състава и да се нанесем в новите офиси. Важно е също да обясним какво представлява агенцията. Към нея се проявява невероятен интерес, но концепцията още не се разбира добре. Трябва поотделно да се запознаем с всичките 24 държави-членки, които са наши собственици. Освен всичко това имаме и работен план за годината, в който се уточняват четирите ни основни програми. Това са Европейският пазар на отбранителна техника, изследване в областта на командването, контрола и комуникациите, бронираните бойни машини и безпилотните самолети.

Ние бяхме принудени да анализираме европейския пазар на отбранителна техника, защото през септември миналата година Европейската комисия издаде зелена книга по този въпрос. Вече мога да кажа, че постигнахме първия си успех в тази насока. Преди две седмици имаше заседание на ръководния комитет, на което всички държави-членки се споразумяха да започнат процес на консултации, който до края на годината да доведе до споразумение за засилване на конкурентноспособността в областта на военната техника. Така че тази година трябва да проучим и да обсъдим един междуправителствен кодекс на поведение, който в началото вероятно ще бъде на доброволни начала, няма да е задължителен, но който, надявам се, всички 24 държави ще приемат и спазват. Военното снабдяване до голяма степен е освободено от правилата, които регулират вътрешния европейски пазар. Ако до края на годината успеем да представим убедителен план за откриване на тръжен процес, ще направим голяма крачка напред. Това ще гарантира на Европа и по-добри резултати от инвестициите в отбраната.

Командването, контролът и комуникациите (трите К или К3) винаги са представлявали проблем при осъществяването на операции. В момента работим по съвместно проучване в областта на К3 с военния секретариат на ЕС. Трябва да го приключим през май и да определим три или четири целеви области, в които да работим. С времето ще се очертаят и други области в резултат от операцията на ЕС в Босна и Херцеговина. Сателитните комуникации са друга област, в която европейците могат да направят повече, ако успеем заедно да анализираме проблема, до голяма степен свързан с капацитета, и разработим колективни решения.

През следващите две-три години основните ни цели ще се определят от по-задълбочен научен анализ на бойните способности, необходими за постигане на целите на ЕПСО. Като начало избрахме бронираните бойни машини и безпилотните самолети, които представляват интерес от общоевропейска гледна точка. Редица държави признават, че безпилотните самолети са ново и важно средство и инвестират в собствени изследователски програми. Но ако те не обединят усилията си, крайният продукт няма да бъде това, което може да се желае от гледна точка на оперативната съвместимост и практическото приложение. Цената също ще бъде по-висока. Нашата цел е да представим много точна картина на това, което се прави в Европа. След което да предоставим анализ на нашия ръководен комитет, за да се види доволни ли са държавите-членки от тази ситуация. Ако положението не ги устройва, ще дадем предложения за хармонизиране на дейността. Същото се отнася и за БТР.


Има ли връзка между вашата работа и изследванията в областта на сигурността, които ще се финансират от Генералната дирекция за научноизследователска дейност на Европейската комисия?

Има предложения за финансиране на мащабна програма за изследвания в областта на сигурността. Формално трябва да правим разлика между изследвания в областта на сигурността и изследвания в областта на отбраната. За първите отговорят министрите на отбраната и средствата се заделят от военните бюджети. Изследванията в областта на сигурността могат да се финансират от Комисията. Но въпреки това формално разграничение, в реалния свят разработваните технологии и участващите в изследванията организации и фирми са едни и същи. Номерът е да се спазва формалното разграничение и същевременно да се намерят най-подходящите изследвания. Трябва да следим какво прави Комисията, за да не се окаже, че плащаме два пъти за едно и също изследване. Трябва да споделяме и резултатите. Има дори възможност Комисията да финансира някои проекти, които имат значение за агенцията.

Кои са основните военни способности, които липсват на Европа, и как Агенцията смята да ги осигури?

Мисля, че не е имало по-труден период за хората, които планират отбраната. Защото на тях се падна участта да преминат от териториална отбрана към изнесени навън операции, като същевременно трябва да отчитат аспектите на технологичната революция, благодарение на която военното изкуство премина от промишлената в информационната ера. В Европа имаме много тежки въоръжения. Но същевременно ни липсват редица важни качества: осигуряване на дълготрайна поддръжка на войските, бързо разгръщане, мобилност и оперативна съвместимост. Повечето от тях са свързани с новите системи за наблюдение и комуникация, където технологиите бурно се развиват в гражданската сфера. Трябва да насърчаваме правителствата да предприемат тази съществена промяна. Но тай като сме малка агенция със скромен бюджет, основната ни функция е да бъдем будната съвест на Европа в тази област и да играем ролята на катализатор.

Ние сме в позиция да предоставим уникално точен анализ на цялата европейска сцена. Това ще ни помогне да обясним ситуацията на участващите държави-членки и да ги попитаме дали тя ги удовлетворява. Ако отговорът е “не”, ще им предложим как да подобрят състоянието. В крайна сметка 24-те министри на отбраната трябва да се споразумеят да адаптират някои елементи от националните си планове и да преразпределят разходите, за да отчетат европейското измерение. Мисля, че това може и трябва да стане, защото отсега агенцията има широка политическа подкрепа.

По какъв начин една агенция, съставена от представители на столиците, ще успее да убеди същите тези столици да променят подхода си във военното снабдяване и оборудване?

В момента имаме влияние именно благодарение на факта, че в агенцията работят представители на столиците. Колкото и да сме документирани и изобретателни, няма да успеем да разчупим леда в столиците, ако просто съобщаваме кое смятаме за най-подходящо, пък те ако искат, да го възприемат. Ние сме в началото на дълга авантюра, в която ние – агенцията и 24-те държави-членки – трябва да извървим пътя рамо до рамо. На нас в агенцията е възложено да задаваме дневния ред, но ще имаме успех, само ако успеем да въвлечем страните и да гарантираме тяхното трайно участие. На тях принадлежи всичко, което ние ще предлагаме.

Смятате ли, че създаването на агенцията предвещава европеизация на външната политика и политиката в областта на сигурността на държавите-членки на ЕС?

Бих поставил нещата в обратен ред. Ние вече имаме Европейска политика за сигурност и отбрана и Европейска стратегия за сигурност, която ясно излага същността и целите на ЕПСО. Агенцията е създадена, за да улесни Европа в изпълнението на заложеното в Стратегията за сигурност. Но в Стратегията за сигурност се подчертава, че ако Европа иска да поеме своя дял в гарантирането на глобалната сигурност, тя трябва да разполага с необходимите инструменти. Ролята на агенцията е да запълни празнините в средствата, способностите, техниката и инфраструктурата, с други думи да заличи разликата между това, което Европа може днес, и това, което би желала да е способна да прави.

Как агенцията ще координира работата си с НАТО, за да избегне ненужното дублиране?

Още сме в самото начало. Въпреки това вече има изградени механизми. Ще спомена например Групата НАТО-ЕС за военните способности, на чието първо заседание през април ще присъствам и аз. Смятаме също при определени поводи да каним генералния секретар на НАТО и съответните помощник генерални секретари на заседанията на ръководния ни комитет. Освен това, макар че още не е взето решение, агенцията вероятно ще бъде поканена в председателството на Конференцията на националните директори по въоръженията, което досега се осигуряваше от WEAG.. Всичко това са официални канали. Но според мен най-удачните отношения в практиката са неформалните, защо взаимно ни помагат да не направим грешен ход. Вече прегледахме програмата ни за тази година заедно с Джон Колстън (Помощник генерален секретар на НАТО по политиката и планирането в областта на отбраната) и Маршал Билингсли (помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите в областта на отбраната), за да чуем техните бележки и да сме сигурни, че няма още от първите месеци да дублираме дейността си.

Предвиждате ли сътрудничество с европейските държави от НАТО, които не участват в агенцията?

Известно сътрудничество се предвижда. Страни като Норвегия и Турция ще се ползват от административни механизми, уреждащи асоциирането им към агенцията., което ще им помогне да добият ясна представа за това, което се върши в нея. По този начин, ако да кажем шест страни-членки обмислят заедно да осъществят даден проект, ако искат, могат да се включат в агенцията. Случаят с Дания е различен и не са предвидени административни механизми. Просто Дания е държавата от ЕС, която избра да не участва.

Как ще се отрази дейността на агенцията върху трансатлантическото промишлено сътрудничество в областта на отбраната? Няма ли американските компании да се почувстват отрязани от европейския пазар?

В това отношение трябва да се решат важни трансатлантически въпроси. Но инициативата трябва да дойде от страна на Съединените щати. Именно САЩ ограничават трансфера на технологии през океана и свиват достъпа до американския пазар, докато в замяна на това се ползват от открит и честен достъп до европейския пазар. Разходите на САЩ за отбрана значително превишават европейските, така че те третират проблемите от позиция на силата. Ако на европейците не им харесва този дисбаланс в обмена на технологии и достъпа до пазара, най-разумно е да инвестират в по-силна промишлено-технологична база на отбраната в Европа, за да може проблемите да се решават на по-равноправна основа от двете страни на Атлантика. За да постигнат това, те трябва да преодолеят разпокъсаността и да укрепят единството си, за да получат по-ефективен резултат от съвсем не незначителните суми, които Европа харчи за отбрана. Но това е дългосрочен проект. Що се отнася до достъпа на САЩ до европейските пазари, ние в агенцията нищо няма да променим. По този въпрос има фундаментално различни виждания в 24-те държави-членки, участващи в агенцията. Така че подозирам, че ръководният ни комитет ще се съгласи с несъгласието в тази област.

Как ще повлияе агенцията върху европейската отбранителна промишленост? Очаквате ли това допълнително да я укрепи и синхронизира?

Разбира се, че да. Убеден съм, че европейската отбранителна промишленост се нуждае от консолидация. Това е общопризната необходимост още от 90-те години и през последните години бе осъществен голям напредък, особено в някои сфери като въздухоплаването. В други области, например в сухопътния и морския компонент, все още няма уеднаквяване. Смятам, че е и оперативен, и икономически императив да стигнем до по-голям синхрон. Но както и по редица други въпроси, и тук агенцията може да допринася за този процес единствено със съвети и анализи.

Как ще се оценяват постиженията на агенцията?

Една от точките в тазгодишната ни работна програма е да подготвим за ръководния ни комитет до края на годината пакет от мерки за оценка на ефективността. С тези мерки ще се оценява ефективността не само на агенцията, но косвено и на участващите в нея страни-членки. Мерките, за които си мисля, ще включват и финансовата цел да се увеличи делът на средствата за европейските фондове за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната и вероятно използване на критерия за “използваемост” на силите, въведен за първи път от НАТО.