Интервю
Никола Радованович: министър на отбраната на Босна и Херцеговина
 


Никола Радованович става първият министър на отбраната на цяла Босна и Херцеговина на 15 март 2004 г. В това си качество той наблюдава реформата на въоръжените сили и на отбранителните структури в страната. Четиридесет и четири годишният етнически сърбин е бил професионален военен в Югославската народна армия до началото на войната в Босна и Херцеговина през 1992 г. През войната служи в сръбската армия в Босна, където остава до 2000 г., когато постъпва в босненското министерство на външните работи. Там той ръководи дирекция “Мир и сигурност” към управление “Многостранни отношения”.

Кои са основните предизвикателства за сигурността в Босна и Херцеговина?

Босна и Херцеговина е европейска държава и ние сме в началото на XXI век. От една страна, Босна и Херцеговина се сблъсква с така наречените модерни заплахи и предизвикателства, пред които са изправени и всички останали държави в тази част на света. Това са заплахата от организираната престъпност, корупцията, незаконния трафик, тероризмът и разпространението на оръжия за масово унищожение. От друга страна, Босна и Херцеговина е специален случай, защото е страна в следвоенен период. Тя осъществява икономически преход, институциите й са слаби и в страната има силно международно цивилно и военно присъствие с мандат на ООН. В този контекст основната опасност за сигурността е бавната интеграция на Босна и Херцеговина в Европа и в евроатлантическите структури. Като министър на отбраната аз спокойно мога да кажа, че традиционната военна заплаха вече не е проблем за Босна и Херцеговина.

Как са структурирани в момента въоръжените сили на Босна и Херцеговина и какъв процент от БВП се заделя за отбраната?

Въоръжените сили на Босна и Херцеговина се състоят от национална армия, подчинена на държавните отбранителни институции, и армии на етническите общности. На национално равнище вече имаме министерство на отбраната, съвместен щаб и оперативно командване. Националните институции стоят над етническите и босненският парламент контролира отбранителните ни структури.

В момента въоръжените ни сили наброяват 12 000 професионални военни и 60 000 запасняци. Всяка година има и около 10 000, които отбиват военната си служба. Съотношението между армията на Федерацията и тази на Република Сръбска е две към едно Това означава 8000 войници във федералната армия и 4000 в тази на Република Сръбска. Горе-долу същото е съотношението между запасните и генералите. Сега говорим за армията на Република Сръбска и армията на Федерация Босна и Херцеговина като за две части от въоръжените сили на Босна и Херцеговина. Имаме все повече общи неща и все по-малко различия. Например вече има закон за отбраната и цял спектър политики, които обхващат области като управление на ресурсите и личния състав, подготовка, военна доктрина, и които или вече се прилагат навсякъде, или скоро ще започнат да се прилагат. Все още между нас има някои различия, но общите елементи стават все повече.

Процентът от БВП, който отива за отбраната, значително бе намален през последните години. При 3,2 % от БВП разходите за отбраната все още са твърде високи спрямо това, което трябва да бъдат. Благодарение на реформата се очакват бъдещи икономии, а от друга страна и ръст на БВП. Надяваме се, че много скоро ще достигнем нормалното европейско равнище от 2 % от БВП или дори малко под него.


За церемонията по предаване между ЕСФОР и ЕВФОР на 2 декември ще пристигне почетно босненско формирование. Каква е структурата му?

Подготвя се почетно формирование, което ще е първото постоянно съвместно войсково поделение. И именно защото е почетно, то съвсем съзнателно е съставено като огледален образ на структурите в страната. Състои се от три взвода, всеки от съответните три общности. Има и специална част с оркестър за военна музика, която ще ескортира знамето. Общо формированието се състои от общ 60 войници и офицери.

Какви военни реформи се осъществяват в момента и какво още се планира?

Ние сме в първата година от осъществяването на може би най-амбициозните и всеобхватни реформи в Босна и Херцеговина от влизането в сила на Дейтънското мирно споразумение. Съгласно тези реформи президентът на страната става върховен главнокомандващ на нашата армия. Възстановяваме националните институции в тази област и поставяме всички военни структури под демократичен контрол. Освен това съкращаваме личния състав, военните инсталации и запасите от оръжия и боеприпаси. Въвеждаме отново обща политика за управление на системата, особено на ресурсите и материално-техническото осигуряване. Друга важна област, където извършваме реформа, е военното разузнаване.

Като министър на отбраната бих искал да продължа да работя над този вече одобрен пакет от реформи и да видя неговата реализация през 2005 г. Освен това смятам, че през този период ще се очертаят следващите стъпки, които трябва да предприемем. Вече е очевидно, че професионализацията и специализацията ще се превръщат в все по-важни теми през следващите години. За в бъдеще няма да имаме нужда от толкова танкисти и артилеристи. И ще трябва да инвестираме в придобиване на умения, които са по-подходящи в борбата със съвременните заплахи пред сигурността. Но за момента работим над реформите, които вече са одобрени.


Каква военна помощ оказват съседните държави на Босна и Херцеговина в момента и по каква линия?

На министерско равнище в момента има добро сътрудничество в областта на отбраната. Това е относително ново развитие и е добра новина както за страните в региона, така и за международната общност. На срещите на министрите обменяме информация за процеса на интеграция в Партньорство за мир и в НАТО и аз получавам много полезна информация от страни като Хърватска, Унгария и Румъния, които са много по-напред. Очертахме и бъдещите сфери на сътрудничество. Те включват диалога на най-високо политическо и военно равнище и обмяната на информация, както и регионални инициативи за обучение и подготовка.

Най-видимата проява на регионалното сътрудничество в момента от полза за Босна и Херцеговина е Регионалният център за проверка и помощ в прилагането на договора за контрол на въоръженията в Загреб, Хърватска. В Сараево създадохме Оперативен център за подготовка по мироопазващи операции. Той има голямо значение за страната, но се очертава и като важна регионална институция. За нас е важен, защото още нямаме национални учебни заведения, а и там се събират офицери от различните общности, които заедно усъвършенстват професионалния си опит. Въпреки това 25 % от участниците в различните програми са от други части на района. Предстои Центърът да бъде признат от ООН, което ще позволи участниците да получават сертификати, които ще улеснят участието им в мироопазващи операции на ООН и или други организации.


Какви програми за сътрудничество с НАТО осъществявате в момента?

Положението ни е специфично, защото не сме участници в програмата ПзМ. Но съвместно с НАТО работим по програмата за сътрудничество в областта на сигурността, която е насочена предимно към организирането на семинари за професионално развитие. Някои от тях се провеждат в школата на SHAPE в Оберамергау, Германия, а други – в Босна и Херцеговина. Но ние се надяваме да се присъединим към Партньорство за мир и в очакване на този ден много скоро ще разширим сферите на сътрудничество.

Какво ще означава за Босна и Херцеговина участието в Партньорство за мир?

Това ще бъде много важна стъпка, както за начина, по който Босна и Херцеговина възприема себе си, така и за имиджа й сред останалите. Това ще бъде знак, че страната е станала надежден член на международната общност. Когато се присъединим към Партньорство за мир, ние ще сме извървели голяма част от пътя към по-сигурно и богато бъдеще. От практическа гледна точка участието в ПзМ ще ни даде достъп до по-голям брой програми и дейности за обучение и подготовка и ще ускори усилията ни за изграждане на стабилност.

След като участието в Партньорство за мир до голяма степен зависи от арестуването на Радован Караджич, защо властите на Република Сръбска не са по-сговорчиви?

Пълноценното сътрудничество с Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия е основното предварително условие за участието на Босна и Херцеговина в Партньорство за мир, а Република Сръбска не даде достатъчно доказателства, че е готова да сътрудничи. Това е факт. Причините за това нежелание за многобройни и сложни, но те основно се свеждат до поведението на някои лица. За мен е изключително важно това последно препятствие по пътя на Босна и Херцеговина към Партньорство за мир да се премахне, колкото може по-скоро. Ако гледаме от положителната страна, смятам че в Босна и Херцеговина и Република Сръбска се заражда нов политически климат и има все по-голямо разбиране на важността на този въпрос и политическа воля той да бъде решен.

Трудно ли е на хърватските, мюсюлманските и сръбските воини да се бият рамо до рамо, след като преди по-малко от десетилетие се биеха едни срещу други?

Не мога да твърдя, че не срещат проблеми. Но те са доста по-маловажни, отколкото можеше да се очаква, особено ако сравните Босна и Херцеговина с други страни в следвоенен период и в Югоизточна Европа, и навсякъде другаде по света. Между другото през цялата си история босненци често са демонстрирали забележителна способност да работят и живеят заедно. Това е разковничето. Иначе процесът на реформи позволява да се изградят механизми, улесняващи съвместното съжителство.

Може ли да се каже, че вече е немислимо да избухне война в Босна и Херцеговина или все още има риск?

Всичко, което вършим с колегите ми, е основано на убеждението, че войната окончателно е останала в миналото. Надявам се моето поколение да е последното в тази страна, което е преживяло подобно сътресение.

Как гледате на приключването на ЕСФОР и на разгръщането на ЕВФОР?

Мисля, че това е шанс за Босна и Херцеговина, защото ще й позволи да се доближи до крайната цел: приемането в НАТО. Мисията на ЕСФОР бе изключителен успех. Тя създаде среда на сигурност и ни позволи да достигнем днешното равнище на стабилност. Но вече се налага босненските институции все повече да поемат отговорност за мирния процес и да мислят за бъдещето на страната без чуждестранно военно и цивилно присъствие. Трябва да поемем съдбата си в собствени ръце. Предаването на мисията от ЕСФОР към ЕВФОР насочва вниманието към Босна и Херцеговина. Това ще бъде последната чуждестранна военна мисия с мандат на ООН, която ще приключи в не чак толкова далечно бъдеще. От практическа гледна точка се надявам да изградим добри работни отношения с военните структури на Европейския съюз и се радвам, че НАТО запазва щабквартира в Сараево, за да допринесе за ускоряване на реформите.

По какъв начин Босна и Херцеговина може да допринесе за укрепване на сигурността в Югоизточна Европа и други региони?

На Балканите сигурността е всичко. Без регионална сигурност не може да има сигурност за отделните държави. В много отношения Босна е като микрокосмос на региона с неговото културно, етническо и религиозно многообразие. За мнозина многообразието е пречка. Но аз мисля, че то може да бъде предимство и сила, да бъде и мост към други страни. На практика ние допринасяме значително за стабилността в региона, като поддържаме ритъма на реформата и защото не сме източник на нестабилност, а източник на стабилност и сигурност. Освен това взехме решение да подготвим нашата армия за участие в мироопазващи операции навсякъде по света.