Начална страница на НАТО
Начална страница на НАТО ПРЕГЛЕД
      Последен брой: Есен 2004 Предишни броеве   |  Език
Начална страница на НАТО
 Съдържание
 Предисловие
 Статиите в
 резюме
 Интервю
 Литературен
 преглед
 Анализ
 История
 Военни
 въпроси
 Карти
 Автори
 Връэки
 Следващ брой
Начална страница на НАТО ПРЕГЛЕД За контакти: редакция/абонамент Версия за разпечатване

Изпрати тази статия на приятел

Анализ

Разширяване на ролята на НАТО в борбата срещу тероризма

С. Ричард Нелсън анализира приноса на НАТО в мерките срещу тероризма и формулира предложения как да бъде засилен


По-бързо към целта: на силите за бързо реагиране
на НАТО трябва да се възложат важна роля и
мисии в борбата с тероризма (© SHAPE)

Международният тероризъм постави евроатлантическата общност пред сложна и трайна заплаха, която изисква подробна и многостранна стратегическа реакция, включваща НАТО.Въпреки това не е ясно до каква степен Алиансът ще допринесе за тези усилия, тъй като някои съюзници настояват за по-широко участие, а други предпочитат по-скромна роля.

Началният дебат за подходящата роля и мисии на НАТО отразява два противостоящи си подхода към тероризма: “военният” подход и подходът за “регулиране на риска”. Военният подход, проповядван най-вече от Съединените щати, предполага масово мобилизиране на ресурси в общо усилие, приемливи ограничения на личните свободи и жертви. За много европейци обаче са се говори за война е неправилно. Тероризмът може да бъде “победен”, само ако се изтръгнат от корен причините, които го пораждат, нещо, което според тях не може да се осъществи с военни средства. От този ракурс тероризмът се разглежда като опасен и неизбежен риск, който трябва да бъде регулиран, а не като война, която може да бъде спечелена.

Двата подхода не се изключват взаимно, но се основават на различни приоритети, стратегии и компромиси за колективно действие. Например военното виждане налага стратегия, в която се дава предимство на офанзивните и превантивните мерки, докато доктрината за управление на риска набляга на отбранителните мерки. Въпреки това са необходими елементи и от двете стратегия, за бъдат ефективни усилията в борбата с тероризма.

Дебатът за ролята на НАТО в борбата срещу тероризма се усложни впоследствие заради различията по отношение на Ирак и твърденията за връзки на режима на Садам Хюсеин с терористите от Ал-Кайда. Освен това трансатлантическите различия по пътищата за борба с тероризма се дължат и на факта, че редица европейски страни имат собствен и доста различен опит по отношение на тероризма, големи и често слабо интегрирани мюсюлмански общности, съвсем други исторически връзки с Близкия изток и Северна Африка и свои виждания за израело-палестинския конфликт. Така че не бива да ни изненадва, че бе трудно да се постигне консенсус в НАТО по най-добрия начин за справяне с тероризма.

Въпреки тези различия Алиансът е единодушен по отношение на сериозността на заплахата от международния тероризъм и е решен да приеме предизвикателството, създавайки очаквания да успее. Но ако иска до постигне някакъв, макар и скромен успех, Съюзът трябва да отиде по-далеч от първоначалния дебат, който досега доминираше в заседанията.

Началните реакции на НАТО

Двадесет и четири часа след терористичните атентати срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г. НАТО за първи път в историята си се позова на член 5. На 4 октомври 2001 г. в отговор на искането на САЩ съюзниците одобриха осем мерки за разширяване на възможностите за борба с тероризма. Те включваха засилено сътрудничество в разузнаването; разрешения за прелитане и достъп до летищата и пристанищата; помощ за страните, заплашени заради подкрепата си за коалиционните усилия; разгръщане на военноморските сили на НАТО в източно Средиземно море и предоставяне на САЩ на въздушнопреносимата система за предупреждение и контрол АУАКС, за да замести американките АУАКС, изпратени в подкрепа на операциите в Афганистан.

Но според някои съюзнически държави Съединените щати направиха голяма грешка, като не използваха по-добре НАТО, когато започнаха операциите срещу Ал-Кайда и режима на талибаните в Афганистан. Това подрони доверието в Алианса и създаде големи трудности за националните лидери да предоставят допълнителна помощ на САЩ.

Впоследствие обаче Съединените щати признаха ролята на НАТО в допълнение към националните средства за борба с тероризма и усилията на ООН да оркестрира глобалните усилия. В този контекст НАТО запълва важна ниша благодарение на уникалните му способности за гарантиране на сигурност. Така логично НАТО се оказа най-подходящата рамка за разполагане на международните сили за сигурност в Афганистан (АЙСАФ), които са първата операция на НАТО извън евроатлантическата зона. Подробният и ситемен подход на НАТО към проблема обяснява отчасти факта, че борбата с тероризма стана висш приоритет за националната сигурност на петдесет и три държави, пряко свързани с Алианса. Това са 20-те страни партньори, седемте страни от Средиземноморския диалог и 26-те държави-членки.

Естеството на заплахата

През последните три години НАТО постигна консенсус по сериозния характер на заплахата и факта, че тероризмът не познава граници. Днес на международния тероризъм се гледа като на един и същ проблем с различни прояви, докато в миналото тероризмът се считаше за поредица от дискретни национални явления и се подчертаваха различията между терористичните групировки. Старият подход пропускаше важни връзки и съответно подценяваше значението на широкото междуправителствено сътрудничество.

Заплахата от международния тероризъм рязко се отличава от заплахата от Съветския съюз и Варшавския договор, на която НАТО бе създаден да противостои. Новата заплаха идва най-вече от Ал-Кайда и свързаните с нея групировки, които образуват мрежа от джихадски терористи, споделящи върховната цел за установяване на нов ред в Близкия изток и Персийския залив, основан на ислямските принципи. Те се надяват да отстранят западното присъствие в региона и да прекратят поддръжката на Запада за местните режими.

Този нов тип терористична мрежа, различен от традиционните националистически терористични групи, е по-трудно да бъде победен, отколкото политическите и националистически терористични групи от 60-те и 80-те години. Ислямските фундаменталисти са по-глобални в домогванията си, по-смъртоносни, по-приспособими и имат притегателна сила в широки среди. Заплахата непрекъснато се изменя, защото терористите нагаждат начина си на действие към всички нови контрамерки, които държавите приемат в отговор на заплахата.

Ролята на НАТО

За да се разбере по-добре потенциалът на НАТО и да се формират реалистични очаквания, трябва да види къде е мястото на НАТО в мащабната борба срещу тероризма, както от структурна, така и от функционална гледна точка.

В структурно отношение

НАТО логично се вмества между широкообхватните усилия, ръководени от ООН, и по-специфичните национални подходи към борбата с тероризма. Съчетанието на тези три равнища – национално, регионално и международно – е необходимо за лечение както на симптомите, ката и на причината за заболяването. Взети заедно, те могат да дадат възможно най-резултатния отговор на заплахата от тероризъм.

Отговорността за борбата с тероризма лежи преди всички на отделните национални държави, защото тероризмът е в крайна сметка местно явление и по редица причини междуправителственото сътрудничество се развива предимно на двустранна основа, най-вече между институциите за прилагане на закона и разузнавателните служби. Въпреки това НАТО, Г8 – групата на седемте най-развити страни и Русия, Европейският съюз, ООН и други организации играят важна координираща и интегрираща роля в подкрепа на усилията на отделните страни. От съществено значение е усилията да се координират и да се избягва ненужното дублиране.

Във функционално отношение

НАТО издигна борбата с тероризма в свой основен приоритет, беше постигнат консенсус по естеството на проблема и общо взето, по подходящите начини на реакция. В резултат на това и на усилията, положени от други институции, вече не е допустимо която и да било страна да създава благоприятна среда за терористите, понякога оправдавани като “борци за свобода”, нито пък терористи да причиняват безредици на нейна територия.

Подходът на НАТО в борбата с тероризма оставя основната отговорност на държавите-членки. Целта на Съюза е да ги подпомага да откриват, предотвратяват и прекратяват терористични действия и да се защищават от тях, когато те идват отвън, и “там, където е необходимо”. Основният подход, подчертан във военната концепция на НАТО за отбрана срещу тероризма, приета през ноември 2002 г., включва четири компонента: отбранителни мерки срещу тероризма за намаляване на уязвимостта на въоръжените сили, населението и собствеността, мерки за справяне с последствията, включително и за намаляване на ефекта, офанзивни антитерористични мерки, в които Алиансът може да играе водеща или поддържаща роля, включително психологически и информационни операции, военно сътрудничество със страните-членки, партньорите и трети страни и координация с международните организации като Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН.

Макар че в политическите насоки на НАТО се отбелязва, че е по-добре да се откриват и предотвратяват терористични действия, отколкото да се отстраняват последствията от тях, няма постоянна разпоредба, която да урежда превантивните военни операции на Съюза. За това за всяко директно действие на НАТО срещу терористите или тези, които им дават подслон, се изисква предварителното съгласие на всички страни-членки. За това по-подходяща за НАТО е ролята, включваща координирани действия за по-дълъг период от време като превантивните мерки, отстраняване на последствията, операции по възстановяване на стабилността, наблюдение на въздушното пространство и морските пътища и укрепване на националните способности, особено в по-слабите държави.

НАТО разполага с добре изградена мрежа за улесняване на сътрудничеството. Групата за координиране на партньорството във върховната щабквартира на съюзните сили в Европа обеднява военни представители от 43 страни, което е най-широкият географки обхват на военна организация в света. Съветът НАТО-Русия и Комисията НАТО-Украйна също са важни форуми за сътрудничество по проблемите, свързани с тероризма.

Високата адаптивност на международния тероризъм налага честа пренагласа на начина, по които държавите и институциите мисля и действат.
Алиансът играе водеща роля в разработването на стратегии, доктрина и в подготовката за борба с тероризма в условия, в които са налага използването на въоръжени сили. Особено внимание заслужава програмата на НАТО за учения, която дава възможност за осъществяване и изпитване на практика на интегрирани гражданско-военни операции срещу широк спектър от потенциални терористични нападения. На срещата в Истанбул лидерите на НАТО разкриха подробности от Програмата за изследване и технологии за борба с тероризма, съдържаща осем точки, в която между другото се предвиждат средства за защита от саморъчно направени бомби и за намаляване на уязвимостта на самолетите и хеликоптерите от нападения.

НАТО играе и важна предупреждаваща роля. Операция Active Emdeavour например контролира корабоплаването в Средиземно море. Алиансът притежава и уникални възможности за ранно предупреждение за самолети и ракети.

Съюзът има заслуга за засилването на оперативната съвместимост на международните сили и може да предостави опита си в тези области от борбата с тероризма, където е необходимо тясно взаимодействие на военните и гражданските организации. Използвайки английския за общ език и прилагайки подробните стандартни оперативни процедури на НАТО, 50 страни развиват възможностите си да работят съвместно.

Евроатлантическият координационен за реагиране при бедствия към НАТО предоставя уникални способности за справяне с последствията от терористични нападения. Центърът поддържа регистър на способностите на цялата територия на НАТО, които могат да бъдат използвани за помощ при бедствие. Той разполага с процес на сформиране на сили, включващ комуникации, транспорт и материално-техническо и тилово осигуряване, както и спасителни и контролни поделения. Тези способности редовно се изпитват, благодарение на което бе натрупан значителен опит в помощта при бедствия. Центърът взаимодейства пряко със съответните организации във всяка една от 46-те участващи страни и няма нужда от предварителното съгласие на Северноатлантическия съвет, за да предприеме действия.

Поддръжката, която НАТО оказа на Гърция по време на олимпийските и параолимпийските игри, е пример за превантивната роля, която подхожда на НАТО. В този случай Алиансът предостави самолети АУАКС, военноморски патрули и подсили отбраната на Гърция срещу химически, бактериологични, радиологични и ядрени оръжия.

Афганистан е ключово изпитание за способността на НАТО да посреща предизвикателствата на тероризма и на новата международна среда на сигурност. АЙСАФ поемат все по-голяма отговорност за операциите в Афганистан. Първата стъпка в “постепенния подход” е увеличаването на обхвата отвъд началния мандат за гарантиране на сигурността около Кабул. Тя включва увеличаване на провинциалните възстановителни екипи в страната и помощ за демобилизирането на военизираните групировки и милиции.

На срещата в Истанбул ръководителите на Съюза взеха също решение да се подобри обменът на разузнавателна информация чрез подобряване на Разузнавателната служба за заплахата от тероризъм към Главната квартира на НАТО в Брюксел. Службата, създадена след терористичните атентати срещу САЩ от 11 септември 2001 г., , става постоянно действаща и ще анализира както общите терористични заплахи, така и насочените специални срещу НАТО.

Реализиране на потенциала на НАТО

Превръщането на потенциала на НАТО за борба с тероризма в реалност изисква много допълнителни усилия, особено от страна на политическото ръководство. Макар че лидерите от двете страни на океана са съгласни, че успешните глобални усилия в борбата с тероризма изискват многопосочен подход, който се опира на силите и уникалните средства на много международни организации, НАТО все още не се използва с пълните му възможности. Сред инициативите, които ще позволят по-добре да се използват способностите на Алианса, особено внимание заслужават следните:

НАТО трябва да назначи нов помощник генерален секретар по координацията на усилията на Съюза в борбата с тероризма. Това трябва да е постоянна длъжност, а не допълнителна задача, включваща наблюдението на целия спектър от дейности в тази област, както и координацията с Европейски съюз, ООН и другите международни организации. Ненужното дублиране на усилията, особено с Европейския съюз, е голям проблем и би било уместно НАТО да назначи старши служител за колега на Гейс де Врийс, Координатора на борбата с тероризма за Европейския съюз.

На Силите на НАТО за бързо реагиране трябва да бъдат възложени важна роля и мисии в борбата с тероризма. Те могат да допринесат за разширяването на базата на вече съществуващите национални военни способности в страните-членки. Подобни мисии ще принудят силите за бързо реагиране в някои случаи да съкратят времето за реакция на под пет дни (особено при използване на специални сили и въздушни удари). Това от своя страна ще повлияе положително и върху навременното вземане на решения от Северноатлантическия съвет.

Създаването на Стабилизационните сили на НАТО в допълнение към Силите за бързо реагиране е с оглед на задачите при прехода от бойни операции към стабилизиране. НАТО има отличен опит в стабилизационните мисии и това трябва да се отрази на структурата на силите в Алианса. Силите на НАТО в Афганистан и на Балканите ще продължат да се сблъскват с многобройни терористични заплахи. Поуките от тези две мисии трябва да бъдат отчетени в планирането на НАТО и да се прилагат в бъдещите ръководени от Съюза операции.

При прилагането на военната си концепция за отбрана срещу тероризма, НАТО трябва да даде приоритет на страните от партньорство за мир, защото те са най-слабо подготвени и укрепването на военните им способности за отпор на тероризма ще бъде от полза и за сигурността на страните-членки. Във военната концепция за отбрана срещу тероризма традиционните роли са разменени и НАТО играе поддържаща роля сред страните и партньорите, които носят основната отговорност за борбата с тероризма. Това означава, че повече от усилията на НАТО трябва да се организират около Партньорския план за действие срещу тероризма.

НАТО трябва да създаде изследователски институт за борбата с тероризма, който да насърчава изследванията и анализа в тази област. Институтът може да обедини най-известните умове и да стъпи на натрупания опит и различните знания. Той може да изиграе важна роля и за оформяне и разпространяване на по-добра представа за изключително приспособимата по характер заплаха, с което ще се подобрят и начините за противодействие. Борбата с международния тероризъм трябва да продължи. Тя изисква обединението на анализатори, способни да разберат силните страни, уязвимите места, мисленето и начина за привличане на членове на терористичните организации и да разработят съответните оценки. Затова не са необходими данни от секретното и оперативното разузнаване.

НАТО може да даде полезен принос за насърчаване на развитието на новите технологии. Съюзното командване по трансформацията например играе важна роля за стимулиране на сътрудничеството между отбранителната индустрия и може да гарантира всяка нова антитерористична техника да стане оперативно съвместима по специални стандарти.

Общо взето високата адаптивност на международния тероризъм налага честа пренагласа на начина, по които държавите и институциите мислят и действат. По време на Студената война НАТО проявяваше подобна приспособимост, като непрекъснато разработваше нови стратегии, без това да води до особени различия. В новата геополитическа среда Алиансът се сблъсква с подобно предизвикателство за изграждане на необходимия консенсус, за да може най-ефективно да допринесе за борбата с международния тероризъм.


С. Ричард Нелсън е директор по програмно развитие към Атлантическия съвет на САЩ. Тази статия се основава на последния политически доклад на Съвета “Ролята на НАТО в отпора на международния тероризъм”, която се намира на уеб страницата на Атлантическия съвет http://www.acus.org

...Начало...