Нови предизвикателства - нов НАТО

В началото на август в Международния секретариат на НАТО започна работа нов отдел. Само по себе си това едва ли е кой знае каква новина. Разместването на големите бюрокрации от време на време не е факт, достоен да попадне на първа страница на вестниците.

Но този път е различно.

Създаването на отдела "Нововъзникващи предизвикателства в областта на сигурността" от Генералния секретар Андерс Фог Расмусен не е просто някакво вътрешно занимание., а силно политическо послание. За първи път в НАТО системно се обединява работата в области, които все повече ще засягат сигурността на държавите-членки от двете страни на Атлантика - тероризма, кибератаките, заплахите за енергийните доставки и разпространението на оръжия за масово унищожение.

На пръв поглед изглежда, че всички тези проблеми нямат много общо помежду си. Но погледнато по-отблизо, става ясно защо са концептуално свързани. Тези проблеми не само имат някои общи черти, но и решаването им изисква НАТО да промени схващането си за солидарността и взаимодействието си с международната общност и по-специално с гражданските организации и частния сектор.

Една добре организирана кибератака може да парализира една държава така, както в миналото една чужда инвазия

Първата обща черта на тези предизвикателства е, че те не засягат непременно всички държави-членки по един и същи начин. Едно терористично нападение срещу една страна може да предизвика колективна тревога, без автоматично да се разглежда като нападение над целия Алианс. Същото важи и за кибератака срещу банковата система или прекъсване на енергийните доставки за дадена съюзническа страна. Решението дали и как да се реагира принадлежи преди всичко на засегнатата страна.

За разлика от Студената война, когато нападение от страна на Варшавския договор над една от държавите в НАТО щеше да предизвика колективния отговор на останалите страни-членки, днешните проблеми не водят автоматично до подобен отговор. Следователно държавите от НАТО трябва да предефинират начина, по който се изразява солидарността в НАТО в редица нови сценарии.

Втората обща черта на новите предизвикателства е фактът, че те не изискват непременно военен оттовор. Една добре организирана кибератака може да парализира една държава така, както в миналото една чужда инвазия, но ако тази атака идва от някоя НПО, НАТО трудно ще може да заплаши с военна сила.

Разпространението на оръжия за масово унищожение на свой ред може да наложи използването на нови военни средства за защита като противоракетната отбрана. Въпреки това обаче ограничаването на разпространението на ОМУ чрез решаване на регионалните проблеми на сигурността и използването на дипломатически "тояги" и "моркови" си остава предпочитаният подход. С една дума, макар че трансатлантическото сътрудничество запазва значението си в борбата с новите предизвикателства за сигурността, военният инструментариум на НАТО вече не е достатъчен.

Ако Алиансът желае да остане ефикасен доставчик на сигурност за своите членове, той трябва да се научи да играе в екип. НАТО е в началото на тази авантюра - а тя ще бъде трудна.

Така стигаме до третата обща черта на новите предизвикателства: те са едновременно вътре в страните и навън, военни и икономически и налагат холистичен подход . По-конкретно, те изискват НАТО да изгради структурирани отношения с редица цивилни актьори.

Те включват не само другите големи международни организации като ООН и Европейския съюз, а и неправителствените организации и частния сектор, например предприятията в областта на енергетиката и информационните технологии. Всички те са партньори в опитите да се решат проблемите на сигурността, породени от глобализацията. Предвид огромните различия в целите, мандата и методите на работа, създаването на ефикасни отношения на доверие с тях ще бъде труден процес. Но НАТО не трябва да бяга от това предизвикателство.

Ако Алиансът желае да остане ефикасен доставчик на сигурност за своите членове, той трябва да се научи да играе в екип. НАТО е в началото на тази авантюра - а тя ще бъде трудна.

Някои съюзнически държави се колебаят да гарантират на НАТО по-силна роля в области като енергийната сигурност или разпространението на ядрени оръжия с аргумента, че така неоправдано се милитаризират редица въпроси, които по основателни причини трябва да останат политически. Други се притесняват, че занимаването с новите предизвикателства за сигурността може да отклони вниманието на НАТО от основната му задача - колективната отбрана. Подобни притеснения могат да получат отговор - и да се надяваме, да бъдат разсеяни -, само ако държавите-членки отделят повече време за разговор по нововъзникващите проблеми. През последните години управлението на опера;циите на НАТО като тези в Афганистан и Косово поглъщаше времето и вниманието на страните-членки в ущърб на бъдещите предизвикателства.

Дотогава, докато се смята, че всеки дебат в НАТО подготвя дадена операция, няма да може да се състои един далновиден и трезв дебат за нововъзникващите предизвикателства на XXI век

Необходим е нов баланс между настоящето и бъдещето. НАТО трябва да развие култура на политически дискусии, които не се свеждат само до текущите въпроси на прякото военно участие на Алианса, а обхващат и въпроси, имащи само "политическо" значение. Дотогава, докато се смята, че всеки дебат в НАТО подготвя дадена операция, няма да може да се състои един далновиден и трезв дебат за нововъзникващите проблеми на XXI век. Отделът за нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността ще даде своя принос в създаването на тази нова култура на дебата. Неговото Звено за стратегически анализ ще сканира стратегическия хоризонт, за да открива проблемите, които могат да засегнат сигурността на държавите-членки. Това ще стимулира дебата сред съюзниците и ще засили уникалната стойност на НАТО като основен форум за консултации в областта на сигурността между Европа и Северна Америка, най-силната общност на единомислещи държави в света.

Нов отдел в Международния секретариат на НАТО, по-тесни връзк с другите актьори, насочен към бъдещето дебат сред съюзниците - това са елементите, които ще оформят подхода на Алианса към нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността. За да стане този подход наистина ефикасен, са необходими дълбоки промени в структурата и политиката на НАТО.

Но НАТО е готов да осъществи тези промени. Защото държавите-членки осъзнаха, че само с промяна атлантическият Алианс ще съумее да играе ролята на гарант на сигурността в глобализирания свят.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink